З ащитават думата будител със закон. Това обяви пред „Телеграф“ председателят на Съюза на народните читалища проф. Николай Дойнов. Той подчерта, че е въпрос на време да вкарат искането си в парламента. По думите му не може всеки да се кичи с тази дума и е категоричен, че днес има само последователи или следовници, а не съвременни будители. „В момента се създава едно парвенюшко движение, което се нарича будител на годината. Може ли твоята снимка да застане редом до снимката на Христо Ботев, Петър Берон, не, не може. Няма съвременни будители. Будители са тези на стената. Ние може да бъдем само последователи. Няма как така да принизим това звание, което идва със закон през 30-те години и изведнъж ние започнахме да правим конкурси за будители от Дуранкулак до Петрич и от Видин до Малко Търново. Това е потресаващо. Будители са тези на стената и първият е Паисий“, категоричен е проф. Дойнов. Според него безцелното използване на понятието го лишава от смисъл. „Така се принизява делото на тези, които възстановиха българската държава, направиха революции в мисленето, духовността и религията. Те са около 40 имена, които са в този Пантеон на будителите“, посочва той.
а
Председателят разказва, че преди две години се опитали да инициират създаването на Дни на будителите. „Те са толкова много, че всеки месец може да има ден на Софроний Врачански, Паисий Хилендарски и други. Ние искаме да има ден на някой будител“, споделя проф. Дойнов. Според него пропускът идва по времето на Стоян Омарчевски, който през 1922 създава закона за достойните българи, а за будители са обявени през 1931 г., подчертава той и добавя, че към момента те не са поименно упоменати - от този човек до този са будителите. Председателят заявява, че читалищата също са пазители и именно те са инициирали създаването на третата българска държава. „Тази тема се избягва от политиците и затова ние ще организираме конференция за читалищните революционери. Хиляди читалищни дейци са изпълнили завета на Васил Левски да създават читалища, за да прикриват революционните комитети, а сега са напълно забравени. Ще се опитаме с помощта на краеведи и музейни работници да извадим техните имена на светло и да бъдат публикувани в енциклопедия“, обяви още той. Проф. Дойнов ни дава още един щрих - навремето революционерите са се клели върху Библия, кама и пищов. „Ако погледнем този символ отгоре, ще видим, че това действително представлява един герб. Това е силата на оръжието, на вярата и на десницата“, анализира културологът.
Читалища
Проф. Николай Дойнов посочва, че читалищата в България са 3600, като не се знае колко от тях не се водят само на хартия, въпреки че получават субсидия. „Някои бройки отиват за задоволяване на общински нужди. Те назначават кметски наместник на половин бройка и секретар на половинка. По този начин си спестяват един собствен разход, но така едно и също лице заема две длъжности“, разкрива председателят. Той коментира, че при извършените проверки, които обяви преди месеци в интервю за в. „Телеграф“, се оказало, че за обследването на едно читалище са необходими между 30 000 и 40 000 евро, което е непосилна сума за ръководствата им. „За да може една сграда да бъде санирана, тя трябва да бъде обследвана. Оказа се, че и архитектурната и кадастралната им карта също не са в ред. Проблемът трябва да се реши по друг начин. Този разход трябва да се поеме от някой друг, тъй като общините са в много тежко положение и въпреки това някои са успели да си свършат работата“, уточнява той.
Регистър
Председателят посочи, че официалният регистър на читалищата в Министерството на културата не работи от 2022-2023 г. „Спрели са да го финансират. Имало голяма идея да се промени“, коментира той. По думите му, ако по някаква причина регистърът изчезне, това ще отнеме много усилия да се съберат данните отново. „Много малко хора разбират реално от читалища. Държавата много добре знае за читалищния проблем. Промяна в закона не е панацея за тях. Те са граждански организации, които през 2002 Гиньо Ганев успя да ги впише в делегираните от държавата дейности. По този начин финансовото състояние се стабилизира за първи път. Сега искат качество, но как да им го дадем, като ние работим със самодейци“, пита проф. Дойнов и добавя, че в над 600 села са под 50 човека, колкото се изисква като членска маса, за да бъде едно читалище легитимно. „Демографската криза е третият болен въпрос. Той е извън нашите компетенции. Защо се стигна дотук. Защо цели градове преминаха в София, Варна, Пловдив“, недоумява председателят и добавя, че има гласове, които искат да се увеличи членската бройка, а други да се намали. По отношение на идеята да се категоризират читалищата това е невъзможно, тъй като това се прави с веществени неща, а не с гражданско сдружение, каквито са читалищата и подчертава, че не могат да се превърнат във фирми. „Едно пипане на статута може да бъде претекст да ни извадят от ЮНЕСКО. Така ще излезем от профила си, с който сме световно разпознати и записан като добра практика“, обяснява той.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Владимир Христовски
