В се по-често чуваме твърдението, че бракът вече не е на мода и че съвместното съжителство го измества. Какво обаче показват числата – вярно или невярно е това твърдение? Кога бракът е предпочитаният вариант и кога приключва с развод? Рубриката „Числата на седмицата“ на NOVA дава отговорите на тези въпроси.
Връщаме се 20 години назад. Браковете сключени през вече далечната 2003 г., са били близо 31 хиляди. Десет години по-късно, те са вече с почти 10 хиляди по-малко. Именно от 2013 г. обаче, броят им пак тръгва нагоре. Така, година преди пандемията, двойките сключили брак са почти толкова, колкото тези 20 години по-рано. Но периодът, който промени всичко и всички, остави отпечатъка си и върху тази тенденция. Оттогава браковете пак започнаха да намаляват.
През миналата година, сключените съюзи са под 22 хиляди, което е с 4 хиляди по-малко за период от една година. Ако говорим за мода, то изводът би бил, че тя периодично се завръща, след което отшумява. В момента се женим точно толкова, колкото сме го правили между 2011 г. и 2013 г.
Кой и къде се жени? Най-голяма част от встъпилите в брак през миналата година, са били на възраст между 25 и 29 години. Най-малко, са били младоженците под 18 и над 60 години. Оженилите се непълнолетни мъже са 19 г., най-много в Пловдивско. Омъжилите се непълнолетни жени обаче, са в пъти повече – над 300 души. 1/5 от тях, живеят в област Сливен, а тези бракове са станали възможни едва след разрешение на съответния районен съд.
Близо 1000 господа над 60-годишна възраст са сключили брак, а техните връстнички предприели тази стъпка, са малко над 500. Бракът с регистрирана най-голяма възрастова разлика, е сключен между непълнолетно момиче и мъж във възрастовата група 50-59 години.
3/4 от браковете са сключени от хора живеещи в градовете, логично най-много са тези в най-големите населени места. Има обаче и области, в който населението живеещо в селата, е сключилото повече на брой бракове от градското население. Такъв е случаят в Кърджали, Разград, Силистра и Търговище.
Що се отнася до бракове неприключили благополучно, може да се каже, че бележим лек спад. През 2023 г., до развод са стигнали 9 хиляди двойки – с 400 по-малко отколкото година по-рано, но както видяхме и браковете са били по-малко. Показателна обаче, е 2013 – година равна по брой бракове на миналата, но с почти 2 хиляди развода повече. Абсолютен рекордьор за последните над 20 години, е 2017 г. – с регистрирани над 16 хиляди развода, въпреки че въпросната година съвсем не е рекордьор и по сключени бракове.
Най-голяма част от развелите се, са на възраст между 40 и 49 години, като броят на мъжете и жените е еднакъв. Най-много са разводите в областите, където се намират най-големите ни градове, а до най-малко разводи пък, се е стигнало в област Смолян – само 70. Основно съюзите са прекратявани „по взаимно съгласие“.
Какво се случва и в останалите държави от в Европейския съюз? Най-много бракове миналата година са сключили в Унгария – 6,6 на 1 000 души население, както ги измерва Европейската статистика. Това е и единствената държава, в която браковете не само не бележат спад по време на пандемията, а дори напротив – увеличават се.
Второто място е за Латвия, със сравнително сходен резултат. В края на класацията се подреждат Португалия и Словения, а данни за Кипър и Австрия липсват. Латвийците задържат втората си позиция и при разводите, като ги изпреварват само съседите им от Литва с близо 3 развода на 1 000 души.
Най-малко съпружески раздели има в Словения и Малта. Освен за Кипър и за Австрия, в тази класация пък липсват данни за още три държави и това причината, тя да се състои едва от 22 позиции. България обаче, фигурира. И по двата показателя, държавата ни се намира в средата – със стойност много близка до средната за Европа.
От Евростат изчисляват, че на всеки 1 000 българи, през миналата година са се сключили четири брака, а един и половина се е разпаднал.
