Б лизо 50 на сто или всяка втора жена в България работи в отрасли със заплащане в рамките от 900 до 1250 лева, което е с 25 процента по-ниско от средното за страната.
Близо 50 на сто или всяка втора жена в България работи в отрасли със заплащане в рамките от 900 до 1250 лева, което е с 25 процента по-ниско от средното за страната.
Това съобщи зам.-директорът на Института за социални изследвания към КНСБ Виолета Иванова. По думите й заетостта на мъжете доминира в две от трите най-високо платени икономически дейности, а различията в заплащането се запазват на високи нива.
Повече от половината от жените в България работят в нископлатените отрасли - за това алармира президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на дискусионен форум "Равнопоставеност на половете на работното място в условията на COVID-19 пандемия", организиран съвместно с фондация „Фридрих Еберт“.
Обратно, заетостта на жените преобладава в две от трите най-ниско платени икономически дейности, при това с по-ниска работна заплата от тази на мъжете - "Хотелиерство и ресторантьорство", "Култура, спорт и развлечение". Там, където доминира женската заетост като "Хотелиерство и ресторантьорство", отново заплатата на жените е по-ниска от тази на мъжете - с 246 лева.
В отрасъл "Професионална дейност и научни изследвания" с 634 лева е по-ниска работната заплата на жените от тази на мъжете,
а наетите в този отрасъл жени са около 60 процента
Според Виолета Иванова неефективното търсене на решения по тези проблеми води до феминизиране на бедността и загуба за икономиката, както от увеличение на разходите на социалните фондове, така и от пропуснати ползи от неефективното използване на трудовия потенциал. Интересна е разликата в заплащането на половете (GPG) - в началото на кариерата разликата е 6.6%, на по-късна възраст - над 35 г. - 17.6%. Разликата между заплащане в активна трудова дейност води до разлика и в пенсиите - в ЕС за жените са
с 30% по-ниски пенсиите от тези на мъжете
За България разликата е близо 129 лв. или 23.7%.
Жените имат 20% по-нисък шанс за работа в сферата на високите технологии, а това означава още разтваряне на ножицата при новите професии, които ще се наложат на пазара на труда.
Разликата в заплащането води и до разлика в пенсиите и обезщетенията. В пенсиите разликата средно за ЕС е около 30 процента, а в България е около 23,7 на сто, като пенсията на жените през 2020 година е по-ниска с близо 129 лева от тази на мъжете, каза Виолета Иванова. През годините тази разлика се задълбочава, отчетоха от КНСБ.
Според Виолета Иванова това води до изпадане в риск от бедност и социално изключване - 53 процента от жените пенсионери живеят в риск от бедност и социално изключване.
От синдиката отчетоха още, че младежката безработица е нараснала рязко в края на 2021 г. З6 000 млади хора са останали без работа, с което коефициентът е достигнал 10%, а при
младите жени - той е двойно увеличен
Така по време на пандемията от COVID-19 най-силно засегнати по отношение на работните си места са били младите жени.
Предложенията на КНСБ за решаване на отчетените проблеми са в няколко посоки. Те искат да се въведе отпуск по семейни причини, както и две неща за премахване на дискриминационната практика - синдикатите да се включат като фактор в борбата за правата на работниците и да се въведат клаузи в директива да не се допускат до обществени поръчки фирми с разлика в заплата повече от 5% между половете.
Жак Папаро, директор за България на фондация "Фридрих Еберт", бе категоричен, че в условията на пандемия жените намаляват работното време и доходите си. 38% от жените получават помощи, а при мъжете - 72%.
Двойно се увеличава делът на безработица
през втората половина на 2021 г. - 36%.
Неравенството между жените и мъжете съществува в много области, но една от тях, която най-много се обсъжда, е разликата в доходите. Един от начините за измерване на този дисбаланс е изчисляване на разликата между средното брутно почасово заплащане на жените, изразено като процент от това заплащане при мъжете. Показателят се изчислява в предприятия с 10 или повече служители.
През 2020 г. средното брутно почасово заплащане при жените в ЕС е било средно 13 процента под това на мъжете. В разстояние на осем години - между 2012 и 2020 година,
разликата в заплащането между половете е намаляла от 16,4 до 13 процента
сочат данни на Евростат.
Най-голяма разлика се наблюдава в Латвия (22,3 на сто), Естония (21,1 на сто), Австрия (18,9 на сто) и Германия (18,3 на сто). България е близо до средното равнище в ЕС с 12,7 на сто.
На другата страна на таблицата, с най-малка разлика в доходите между половете, са Люксембург (0,7 на сто), Румъния (2,4 на сто), Словения (3,1 на сто), и Италия (4,2 на сто).
Монитор
