П опулярна мъдрост гласи, че кучето е най-добрият приятел на човека. Някои вярват, че характерът на домашния им любимец зависи от породата. Ново проучване обаче гласи, че това далеч не е така. Всяко животно си има своята индивидуалност, сочат данните от изследването на специалисти от Масачузетския университет.
“Има огромно количество поведенчески вариации при различните породи, но най-важното е, че всяко куче има своя индивидуалност“, обясни Елинор Карлсон, генетик и съавторът на проучването.
Според нея собствениците на домашни любимци обичат да говорят за личността на кучето си. Думите й се потвърждават от притежатели на кучета в Ню Йорк.
Елизабет Кели разказа, че нейният английски спрингер шпаньол е „приятелски настроен, но също така е нещо като пчела-майка“.
Сули Ортис пък описва своя жълт лабрадор като „спокоен, мързелив и срамежлив“.
Рейчъл Ким се грижи за куче, което е от смесена порода. Според нея любимецът й е комбинация от „много различни кучета - мъдри, изключително независими, привързан е към мен и съпруга ми, но е доста, доста подозрително към други хора и кучета.“
Този ентусиазъм на собствениците на домашни любимци вдъхновява последното научно проучване на Карлсон. Тя иска да знае до каква степен поведенческите модели са наследени, както и по какъв начин породите кучета са свързани с определено поведение.
Изводът - докато физическите черти като дълги крака на британския грейхаунд или петната на далматинците очевидно са наследени, то породата не е силен показател за личността на отделното куче.
Изследователите са анкетирали повече от 18 000 собственици на кучета и са анализирали геномите на около 2150 от любимците им, за да търсят модели.
Те констатират, че някои видове поведение, сред които склонност към виене, изразяване на приятелство към непознати хора, имат някаква генетична база. Това обаче не се предава строго по линия на дадена порода
Освен това учените не успяват да намерят генетична основа за агресивно поведение, нито да го свържат с конкретни породи.
