В свят, в който „Часовникът на Страшния съд“ е по-близо до полунощ от всякога заради геополитическо напрежение и климатични промени, ново изследване хвърля светлина върху една още по-далечна, но неизбежна заплаха. Използвайки данни и изчислителна мощ от НАСА, изследователите Казуми Озаки и Кристофър Т. Райнхард установиха, че кислородната атмосфера на Земята има „срок на годност“.
Краят на света според японските учени: Кислородът на Земята свършва!
Досегашните научни оценки предвиждаха, че Земята ще остане обитаема още около два милиарда години. Новите симулации обаче рисуват по-мрачна картина. Процесът на деоксигенация (загуба на кислород) ще настъпи значително по-рано – след около един милиард години.
Според компютърните модели на НАСА, съдбовната дата за живота, какъвто го познаваме, е приблизително 1 000 002 021 година.
ЗАПОЧНА ЛИ ОБРАТНОТО БРОЕНЕ? Суперкомпютър разкри кога ще дойде краят на света!
Основният двигател на тази апокалиптична промяна е Слънцето. С напредването на възрастта си, нашата родителска звезда се разширява и става все по-ярка. Това засилено лъчение ще доведе до:
-
Разпадане на въглеродния диоксид: Нивата на $CO_2$ в атмосферата ще спаднат дотолкова, че растенията вече няма да могат да фотосинтезират.
-
Срив на хранителната верига: Без фотосинтеза производството на кислород ще спре.
-
Загуба на вода: Повишената топлина ще изтласква водните пари към горните слоеве на атмосферата, където те ще се разпадат и изтичат в космоса.
Земята невинаги е била синя и богата на кислород. Преди 2,5 милиарда години тя е била почти лишена от него, докато появата на първите фотосинтезиращи организми не променя всичко в събитие, известно като Великото окислително събитие.
Озаки и Райнхард подчертават, че кислородната биосфера е само временна характеристика на нашата планета. „В момента атмосферата ни е около 20% кислород благодарение на растенията, но тяхното присъствие само по себе си не е достатъчно, за да поддържа този баланс вечно срещу геохимичните цикли“, обясняват авторите в списание Nature Geoscience.
Докато тези прогнози изглеждат плашещо далечни, те имат пряко значение за днешното търсене на извънземен живот. Инициативата на НАСА – LUVOIR (Large Ultraviolet Optical Infrared Surveyor) – ще ни позволи да наблюдаваме подобни трансформации на далечни екзопланети. Чрез нея астрономите ще могат да засичат не само кога на една планета се появява живот, но и кога той започва да затихва поради същите звездни процеси.
Въпреки че природният часовник тиктака, учените оставят вратичка за оптимизъм – но не за планетата, а за вида ни. Ако човечеството успее да преодолее настоящите си „саморазрушителни тенденции“ като ядрени заплахи и катастрофи с изкуствен интелект, бъдещите поколения може би ще разполагат с технологии за колонизация на други светове или мащабно инженерство на самата Слънчева система.
Засега обаче ни остават „комфортните“ един милиард години – време, в което най-голямата ни задача остава да не ускоряваме края си сами.
