В ъншните планети на Слънчевата система може да бъдат изхвърлени от стабилните си орбити около един милиард години след смъртта на Слънцето, показва ново астрофизично изследване. Това съкращава очакваната продължителност на съществуването им около милиард пъти спрямо предишни оценки.
Досега се смяташе, че орбитите на гигантските планети могат да останат стабилни в продължение на около един квинтилион години - период, многократно по-дълъг от сегашната възраст на Вселената.
Учени от Калифорнийския технологичен институт изследвали как бавната смърт на Слънцето ще се отрази на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, пише „Евронюз“.
Дълго време се приемаше, че Слънцето ще губи масата си плавно, докато първо се превърне в червен гигант, а по-късно в бяло джудже. Подобна представа е съществувала още от времето на Исак Нютон.
Земята, Венера и Меркурий ще бъдат сред първите жертви, когато разширяващото се Слънце ги погълне в етапа на червен гигант. Марс вероятно ще оцелее, тъй като се намира достатъчно далеч.
Предишни изследвания показваха, че външните планети ще преживеят този процес, а орбитите им ще се разширят приблизително двойно заради загубата на слънчева маса. Очакваше се окончателната им дестабилизация да настъпи едва след 30 до 100 млрд. години под въздействието на преминаващи звезди.
Новото проучване поставя под съмнение тази картина. Изчисленията сочат, че външните планети могат да изпаднат в хаотично движение около един милиард години след превръщането на Слънцето в бяло джудже.
Когато достигне този етап, Слънцето ще се свие и ще се охлажда бързо, но процесът на загуба на маса вероятно няма да бъде плавен. Авторите на изследването смятат, че звездата ще изхвърля материя чрез резки и непредсказуеми импулси, известни като „стохастични тласъци“.
Слънчевата система е на около 4,57 млрд. години, а Слънцето има приблизително още 5 млрд. години, преди да се превърне в червен гигант. Досега учените предполагаха, че гигантските планети ще го надживеят с почти невъобразимо дълъг период.
Изследването е проведено с помощта на високопроизводителни суперкомпютри и стотици сложни числени симулации на N тела, без използването на инструменти с изкуствен интелект, информира БГНЕС.
Учените създали виртуален модел на Слънчевата система, включващ Слънцето, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Суперкомпютрите изчислявали движението, скоростта и положението им в продължение на милиарди симулирани години.
Основната разлика спрямо предишни модели е, че загубата на слънчева маса е била зададена като серия от случайни, резки и периодични изблици. Изследователите тествали стотици различни сценарии, за да достигнат до общ извод.
Резултатите са публикувани в изследване, озаглавено „Крайна нестабилност на Слънчевата система, предизвикана от стохастична загуба на слънчева маса“, в списанието „Астрофизикъл джърнъл летърс“.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
