С ухите райони в света ще увеличат площта си с 25% до края на века според най-песимистичните сценарии.
Приблизително 1/3 от сушата на Земята е заета от пустини. Опустиняването е процес на широка разпространена деградация на земята в сухи райони, вследствие от естествени процеси или такива, които са пряко или косвено предизвикани от човека. В момента процеси на опустиняване се наблюдават в някои райони на света, но те не са повсеместни.
В условията на климатични изменения обаче съществува риск за значително разширение на сухите земи в бъдеще, което би имало неблагоприятни последствия за хората и околната среда.
Пустинята представлява район с ниско количество валеж (до 250 мм на година) и с високи нива на изпарение, в който растителността е оскъдна и почвата е до голяма степен неспособна да поддържа растителност.
Приблизително 1/3 от сушата на Земята е заета от пустини.
Валежи
Пустините са подрайон на т.нар. суха земя – за тях количеството годишен валеж е значително по-малко от количеството на вода, което почвите, растенията и екосистемите имат способност да изпарят за същия период от време. Около 46% от земната повърхност се оценява като суха и в тези площи живеят около 3 милиарда души. 70% от сухите земи се намират в Африка и Азия.
Важно е да се отбележи, ако в даден (сух) район земята е започнала да деградира, това не означава, че тя се е превърнала в пустиня, но процесът е предпоставка за това.
Счита се, че пустините и полупустините вече са засегнати от измененията на климата, като някои райони са станали по-сухи. Според проучване за периода от средата на 20-и век до началото на 21-ви век общата площ на сухите райони в света е нараснала с около 4%, включително и за районите на пустините и полупустините.
Основните човешки дейности, които допринасят за опустиняването, са следните, като е възможно те да се случват и едновременно:
1. Обезлесяване – изсичане на горите за дърводобив, за използване на селскостопански земи или чрез изгаряне, последното от които създава особени рискове.
2. Вредни земеделски практики – например липса на сеитбообращение (отглеждане на различни култури през различни години с цел обогатяване на почвата), свръхупотреба на изкуствен тор и пестициди и др.
3. Прекомерна експлоатация на ресурси – например свръхизползване на вода за напояване, която изчерпва водните ресурси.
4. Лоши практики в селското стопанство като прекомерна паша, която води до ерозия на почвата и пречи на възстановяването на растенията.
Нарастването на населението на Земята, което се очаква да продължи и в бъдеще, засилва гореизброените дейности.
Сахел
Деградация на сухи земи се наблюдава в Северна Африка, района на Средиземноморието и Южна Европа, Централна Азия, югозападните райони на САЩ, Североизточна Бразилия и др. Една от горещите точки на опустиняване в света е районът Сахел в Африка – дългата полупустинна преходна област, разположена между Сахара на север и по-влажните савани на юг. За периода от 1902 г. до 2013 г. зоната с пустинен климат на територията на Сахара е увеличила своята площ с около 10% поради намалението на валежите за същия период според климатологична оценка. Особено сериозни са засушаванията между 60-те и 80-те години на 20-и век в Сахел, по време на които се наблюдава силно намаление на растителността и глад сред населението.
Друг знаков пример за опустиняване е Аралско море в Централна Азия. Поради прекомерното използване на водите от вливащите се в езерото реки за напояване от 1960-те години насам по-голямата част от соленоводното езерото пресъхва. Това води не само до тотален колапс на местните екосистеми, но на мястото на бившето езеро възниква пустинята Аралкум, поради което създава условия за пясъчни бури, както и опасност от унищожение на местните земеделски посеви от навявания на сол.
Европейският континент е все по-засегнат от деградация на земите. Според Европейската агенция по околната среда 23% от територията на Европейския съюз, главно в южните държави от съюза, в това число и България, е чувствителна към процеси на опустиняване.
В глобален мащаб скоростта на затопляне е 2 пъти по-голяма в сухите земи, отколкото в останалите области, като това засилено затопляне се очаква да продължи и в бъдеще.
Честотата, интензитетът и продължителността на засушаванията се очаква значително да нараснат в сухите земи по света. При глобално затопляне с 1,5°C честотата на засушавания, които се случват средно веднъж на 50 години, ще нарасне двойно за 58% от сухоземните площи на Земята, а при затопляне с 2°C – за до 67% от районите. Засилване на условията за засушаване и по-съществено намаление на валежите се очаква за районите на Северна Америка, Южна Америка и Южна Европа.
Ако най-песимистичните сценарии за климата до 2100 г. се осъществят, сухите райони в света биха увеличили площта си с 1/4 спрямо 1990 г. и тогава те биха заемали повече от 50% от сушата на Земята. При по-умерени нива на емисии очакванията са за 10% разширение.
Мерки
Сред най-мащабните инициативи срещу опустиняването е Голямата зелена стена в Африка. Проектът е започнат през 2007 г. от Африканския съюз и в него участват 22 държави от континента. Основната му цел е възстановяване на 100 милиона хектара деградирали земи в района Сахел чрез засаждане на дървета в 15-километрови широки зони, по протежение на поне 7000 км, както и улавянето на 250 милиона тона въглерод.
Към 2020 г. в официалната определена зона на проекта са засадени едва към 4 милиона хектара гори или само 4% от крайната цел. През 2012 г. обаче целевата зона на инициативата е значително разширена и на тази територия общо са възстановени близо 18 милиона хектара земи.
През последните години визията за Голямата зелена стена се е трансформирала в интегриран подход за управление на екосистемите. Това включва създаване на мозайка от различни системи за използване на земите и производство, включително устойчиво управление и възстановяване на сухите земи, възстановяване на естествената растителност, както и мерки за задържане и опазване на водата.
Друг подобен проект е т.нар. Велика зелена китайска стена, която цели да възпрепятства разширяването на пустинята Гоби чрез залесяване на районите, граничещи с пустинята на юг.
Проектът на китайското правителство е започнат през 1978 г. и по план трябва да продължи до 2050 г., като целта му е значително да увеличи растителното покритие на региона. Горите имат за цел да играят ролята на „вятърен щит“, като по този начин противодействат на ерозията на почвите, както и на значително зачестилите през последните десетилетия пясъчни бури.
Макар и досега да са залесени значителни площи земи, от друга страна, според публикация на Китайския университет по земеделие, успеваемостта на кампанията е сравнително ниска – едва към 15% от засадените дървета в пустинните и полупустинните райони на Северен Китай са оцелели след проведените кампании от средата на миналия век насам.
Причините за това са, че често биват засаждани неподходящи за сравнително сухия климат видове или се цели твърде гъсто покритие, което местните почви не могат да поддържат, докато някои райони са просто прекалено безводни, за да поддържат растителност.
Засега съществува единодушие относно факта, че някои сухи райони ще нараснат по площ до края на 21-ви век, докато други ще намалеят. Макар и с тежки последствия за околната среда процесите на опустиняване не са непременно необратими, но колкото по-напреднали са те, толкова по-трудно и повече време отнема за възстановяването на земята. Поради тази причини най-добрите мерки срещу процесите на опустиняване, особено тези, при които основният принос е този на човека, са превантивните мерки.
*Николай Петков е част от авторския екип на „Климатека“. Той е завършил магистратура по „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Със съкращения, заглавията са на редакцията
* Автор: Николай Петков
