Т ретата част от епичната семейна сага на Филипа Грегъри „Утринните земи“ (издателство „Еднорог“) е завладяваща история за политически интриги и лични амбиции на фона на гражданска война и една силна, неподвластна на времето любов.
Кралицата на историческия роман смесва реални с измислени герои, за да създаде автентичен портрет на една историческа епоха, в която се водят всевъзможни битки – политически, религиозни и такива за правото на свободен избор. Тя разказва една напрегната, зашеметяваща история, разтърсена от съдбоносни сътресения, безумни амбиции, опасни тайни и предизвикателства. Възхищаваме се на нейните героини, решени да не се оставят да бъдат жертва на предразсъдъците и всевъзможните препятствия, с които постоянно се сблъскват.
След бестселърите „Мочурища“ и „Тъмни приливи“, в „Утринните земи“ отново се срещаме с непреклонната Алинор и нейното все по-голямо семейство, което се опитва да намери своето място в един постоянно променящ се свят. Той им предоставя много възможности, но ги изправя и пред още повече опасности.
През пролетта на 1685 г. на английския престол е Джеймс II, крал от династията на Стюартите, който се опитва да върне страната в лоното на католицизма. Това предизвиква множество брожения, а от Америка се завръща братът на Алинор – Нед, за да вземе участие в предстоящата война. Придружава го едно непокорно дете на Утринните земи – индианката Роуан, която води своя битка със стария свят, чиито ценности отказва да приеме.
След толкова години на политически и лични борби Нед не може да убеди Алинор, която е намерила покой със семейството си на брега на Темза, че е негово право да се присъедини към бунтовническата армия. Поостарели и помъдрели, те трябва да се примирят с това, че животът им никога няма да бъде спокоен и постоянно ще са изложени на всевъзможни изпитания и манипулации. Особено когато наблизо е интригантката Ливия.
След като преди години Ливия предизвика толкова проблеми на Алинор и нейните близки, сега тя е придворна дама и най-довереният човек на новата кралица. Изглежда, че пътищата им никога повече няма да се пресекат, но ето че тя отново има нужда от тях.
