Е дна от най-вдъхновяващите двойки в Турция не са нито артисти, нито политици, а собственици на приказната малка ферма „ Идамера“. Те са Ферит Узуноглу и Гудрун Вагнер и печелят всеки докоснал се до тях. С почернелите си ръце от работа, с романтичната си любовна история, която дава начало на железен бизнес, който ги издига до висотите на най- претенциозната клиентела, която за истинска и жива храна е готова да плати богато, без да се пазари. Тяхната ферма се е скрила под сенките на вековни маслинови дървета, сред ухаещи планински билки, птича песен под небето осеяно с едри звезди на един от най-високите хълмове на древната планина Ида в Егейска Турция. Ако пристигнеш по тъмно, ще те посрещнат топло светещите прозорци на дома им, билките и чистото ухание на крави с теленца, които тихо хрупат дъхаво сено в обора.
Ферма
Ида
Стопанството се състои от наследствени маслинови гори, двайсет глави крави и пет овце. Почвата е скалиста и практически е липсвала. За десетина години обаче те превръщат мястото във витрина на природно земеделие, производство на живи сирена и ароматен зехтин, като се опират на старите земеделски методи следвайки в голяма степен логиката на Slow food или бавната храна, която носи здраве. Точно затова „Идамера“ е включена в стратегията за здравен на Туризъм на Турция, която събира в едно СПА с термални извори, културни забележителности, здравословна храна, разходки, бавна почивка без никакво натоварване и градски шум, сливане с природата и културното наследство от векове в района. Днес, всеки който почива в района на Канакчале,Айвалък, остров Джуда, Едремит, може да си направи разходка в митичната планина Ида и да посвети час - два на „Идамера“ за да се наслади на сирената, които правят Ферит и Гудрун, някои от тях поднесени със зехтин от техните маслини.
Австрия
Любовната история на двамата започва в Австрия, където следват, тя е специалист по биоземеделие, а той обща агрономия. Гудрун е австрийка от Зиммеринг, а Ферит е от смесен брак между турчин и австрийка от Едремит. Те решават вместо да останат в Алпите да се установят в родното място на Ферит.
Двамата буквално възкресяват стопанството, превъзмогвайки унинието и липсата на визия на местните хора, че нещо може да се случи в областта на земеделието. Преди години предците на Ферит са били пред банкрут и са били принудени да продадат значителна част от маслиновите гори. „Защото тази земя не е за земеделие, практически няма почва, това са скали, но е красиво и въздухът е чист“, разказва Ферит. Точно това прави районът изключително привлекателен за богати инвеститори и строителство, като един дка земя е над 20 хил.евро. Продавайки част от терените, предците на Ферит спасяват част от земите. Гудрун, която е практикувала в подобни ферми в алпийската част на Франция, Италия и страни, където регенеративното земеделие е силно, чертае посоките на развитие.
Местни
Така младото семейство преди 16 години създава стопанство с 20 крави, пет овце, и останалите маслинови гори, които отглеждат по всички закони на природното и екологично земеделие, без намеса на химикали, хормони, всичко свързано с индустриалното производство на храни. Постепенно създават затворен цикъл. Първоначално носят тор на гръб, за да осигурят храна за насажденията си. Разчитат на стари местни сортове, чиито семена грижливо събират. Мулчират и прилагат техниката на без копаене , която е най-подходящата за мястото, поради оскъдните природни дадености. Отглеждат толкова животни, на колкото могат да осигурят пасищна храна, събират сено, с което дохранват кравите и овцете. Първоначално са възнамерявали да се занимават само с овцевъдство, но преценяват че пасищата не са достатъчни в района и затова ги съкращават до 5 , и се фокусират върху млечните крави.
Листа
Любопитно е, че дават на животните листа от маслиновите дръвчета. Част от овцете са от местни породи и Лакон, които са устойчиви на болести, а кравите са породи смес от Симентал и Холщейн. Фермата е истински пример за хуманно отношение към животните. „Докато при индустриалното отглеждане отделят новороденото теленце от майката за броени минути след раждането, семейството оставят майката и телето заедно, за да не се къса връзката между тях. След време, когато малкото вече може да поема и друга храна, издояват част от млякото на кравата и след това го пускат да бозае останалото“, разказва с огромна любов за животните Ферит. Той допълва въодушевен, че не прилагат изкуствено осеменяване, а разчитат само на истински секс, който е здравословен и за самата крава. Ние не контролираме живота, а разчитаме на природата, допълва той.
Циклоп
Начинът по който приготвят сирената си, напомня на написаното от Омир за Циклопа, с който се сблъскват в пещерата му другарите на Одисей, която е била в района на Троя, точно където се намира и чудната ферма. Те не добавят ГМО мая, а използват древния метод,познат на траки и фригийци, които са ползвали стомахчето на агнетата, в случая на телета. „Правим пастьоризация при 63 градуса за 30 минути. Ако температурата се вдигне, това означава че млякото ще стане стерилно и трябва да му слагат добавки, за да се получи някакво сирене“, разкри разликата между живото сирене във фермата, и индустриалното Ферит. Повечето от сирената им са тип европейски и жълти, а не саламуреното, което е сходно с българското саламурено сирене. „Причината е, че поради начина на производство ние не можем да си позволим да продаваме евтино. Нашите клиенти са богати турци, които търсят жълтите или типичните западноевропейски сирена“, разкри Ферит.
Консултират ресторанти и хотели
Освен дегустации и директни продажби на продуктите в магазина към фермата, Ферит и Гудрун правят консултации за техни колеги. Те консултират и много местни бутикови ресторанти и хотели как да отглеждат билки и подправки, как да организират лехите си, включително и цветните. Във фермата почти на всяко растение можеш да прочетеш какъв вид е и кое семейство е. Когато си купиш сирене, Ферит, който е царят на билките в семейството, винаги поставя или стръкче царска мента имли лавров лист, защото освен аромат, той пази от вредни бактерии плесени. Сирената освен директно, се сервират и в много от местните ресторанти. В една от винарните в планината пък местните сортове вино се предлагат при дегустация със сирената на „Идамера“.
Светлана Трифоновска
