Лилия Пангелова е избрала пътя на изкуството, но не чрез типичните отъпкани пътеки като рисуването или поезията, а чрез стъклото. В сфера, където мъжът доминира, 27-годишната българка пробива, изразявайки себе си и успява да покаже, че го прави от сърце, защото „стъклото има човешки характер“, както тя самата твърди. Това е и тайната на изкуството и на техниката „духано стъкло“.
Лилия е завършила Националната художествена академия специалност „Дизайн на порецелан и стъкло“ и магистърска степен в Университета по Изящни Изкуства „Мимар Синан“, специалност „Дизайн на керамика и стъкло“. След като се е обучавала в Холандия, Белгия, Чехия и Германия, сега младата жена работи като асистент по издухване и обработка на стъкло в стъкларната „Гозо Глас“ на о.Гозо, Малта. Местните я определят като първата жена на о.Гозо и о.Малта, която работи в производството на стъклени изделия. Обикновено в серийното стъкларско производство жените изпълняват второстепенни функции, не попадат на работното поле. А това е огромно признание от една от най-уважаваните стъкларски школи в света, а именно малтийската.
“Стъклото продължава да бъде най-интересният и увлекателен материал, с който съм работила, защото неподобно на другите притежава редица противоречиви качества – бива топло или студено, течно или твърдо, движи се или не се движи. Освен това е и провокативно, изисква да си постоянно нащрек и в същото време да си внимателен и да работиш с такт” обяснява избора да прави изкуство чрез стъкло младата жена.
Техниката на издухване на горещо стъкло протича през няколко фази: стъкленият материал, който първоначално бива в сухо или твърдо състояние се разтапя под висока температура в специална за целта пещ. Когато стъклото добие необходимата консистенция, която прилича на течен мед по цвят и течливост, стъкларите набират определно количество от тази маса на специална за целта пипа, през която след това издухват разнообразни форми. С помощта на специални инструменти, в това число и най-обикновен прегънат вестник, майсторите издърпват, режат или огъват стъклото до момента в който то не изстине и бива готово. След топлата обработка стъклените форми се пренасят в друга пещ, в която те изстиват постепенно до стайна температура. Обикновено на следващия ден процесът е завършен и следователно се преминава към последната фаза на студена обработка на стъклото (англ.:“cold forming”), при която стъклените изделия могат да се режат, гравират, шлифоват и полират. Така обясни за „Монитор“ Лилия техниката на стъклоиздухването.
“Тайната на стъклото е в невидимото и недосегаемото за нашите сетива – в разтопения пясък в нагорещената пещ, в дъха, с който се издухва всяко едно произведение ...”, обобщава работата си госпожица Пангелова.
В момента Лилия отдава времето и усилията, за да усвои възможно най-добре занаята на издухване на горещо стъкло. След като миналата година в Истанбул Лилия защити идея, свързана с магистърския й труд „Древноримски техники за оформяне и декорация на стъклото и тяхното влиание върху съвременното стъкларско изкуство“, тя има намерение да се върне в родината си. „Идеята ми е да проуча наличието на древни работилници за стъклообработка на територията на България и да направя възстановка на антична римска пещ по начина, по който са го правили в древността“, споделя плановете за бъдещето си 27-годишната стъкларка.
За Лилия Пангелова изкуството е било и винаги ще бъде начин за предаване на невидимото в сетивния свят. А фактът, че е пробила невидимата стъклена бариера в доминирана от мъже сфера доказва, че истинското изкуство, извиращо от сърцето на твореца, е безсмъртно.
Монитор
