М лади джигити убиха 50 души на пътя през 2022 г.
Това сочи статистиката на МВР за пътнотранспортните произшествия през годината. С уточнението, че сред 50-те жертви в много случаи са и самите виновници за катастрофата, от МВР отчитат сериозен ръст при инцидентите с млади водачи.
Статистика
През 2021 г. шофьори, взели книжка по-малко от две години преди това, са участвали в 784 тежки катастрофи. През 2022 г. броят скача до 931, или почти 20% увеличение. Загиналите при тези катастрофи също се увеличават – от 42 през 2021 г. до 50 през 2022 г. - пак около 20% скок. Ранените при катастрофи с неопитни водачи са се увеличили от 1116 до 1292.
Очаквано
„В това няма нищо чудно, а напротив – сбъдват се всичките ни песимистични прогнози“, коментира за „Телеграф“ Красимир Георгиев, председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ). Според него държавата е напълно абдикирала от задълженията си в областта на обучението на начинаещите водачи и това е причината за все по-честите катастрофи с тяхно участие. „От години се молим да се въведат нови правила за контрол върху обучението чрез следене на поведението на пресните водачи. Предлагаме в първите две години след придобиване на правоспособност лицето да придобива т.нар. временно свидетелство. Ако в рамките на този период причини тежко ПТП или регистрира определени нарушения, книжката му се отнема и се връща в начална фаза на обучението. Ако няма прегрешения, книжката му автоматично става постоянна“, описа Георгиев. Той допълни и че според общността на експертите по подготовка на млади водачи изпитващите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са масово некомпетентни и корумпирани. По тази причина от АКАБ възнамеряват в следващите дни да сезират представителството на Европейската комисия у нас, че „агенцията е част от престъпния механизъм, който държи качеството на обучението и изпитите ниско“.
Тенденция
Официалната статистика на МВР сочи, че през 2022 г. у нас са станали общо 6606 тежки катастрофи с 527 загинали и 8416 ранени. Това е видимо намаление спрямо 2019 г., когато по традиция се взема за референтна заради изкривените данни през 2020 и 2021 г. Според експерти данните от тези две години не трябва да се вземат предвид за сериозни изследвания поради намаленото движение по пътищата през този период заради пандемията. Спрямо 2019 г. броят на катастрофите остава сходен, като тогава те са били 6730. Сериозно намаление има обаче при броя на жертвите – с 16% надолу от 628 през последната година преди пандемията. Броят на ранените се запазва сходен.
Съмнения
Експертната общност реагира обаче скептично на данните за намаление на загиналите, особено на фона на запазващ се брой катастрофи и ранени. „Аз не вярвам, че статистиката на МВР показва реалния брой загинали. Причината е, че в статистиката влизат само тези участници в ПТП, които са загинали до 30 дни след катастрофата. Ако дадено лице остане в кома 32 дни, то вече не се води загинало при ПТП. А това въобще не са малко случаи“, коментира Георгиев.
Вещества
През 2022 г. висок остава делът на тежки катастрофи по вина на водачи, употребили алкохол и наркотични вещества. Те са убили (включително и себе си) 21 души при общо 298 катастрофи. При случаите, в които у виновния водач е открита следа от наркотици, са загинали 13 души при 81 катастрофи. През изминалата година първокласните пътища остават най-опасни, като там са загинали 114 души. В същото време на магистралата загубилите живота си са 32-ма човека.
Липсата на стабилна власт влошила нещата
„През 2022 г. положението с пътната безопасност се влоши заради липсата на политическа стабилност и следователно липсата на политическа воля за справяне с проблемите“, коментира за „Телеграф“ Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики. „Пътищата остава в лошо и влошаващо се състояние, контролът върху камионите е занижен, а целта му основно е рекет, а не подобряване на техническото им състояние, по магистралите и особено в тунелите продължават да се поставят знаци и съоръжения с най-ниското възможно качество, подготовката на водачите е под всякаква критика, а контролът от страна на КАТ е занижен“, допълни Русинова. Според нея трябва надпартийно разбирателство за приоритетна борба с войната по пътищата. „На първо място да се каже, че годишно ще ремонтираме 1000 км пътища и така за 20 години ще минем цялата инфраструктура. Крайно време е и контролът по ремонтите да се даде на европейски сертифицирани лаборатории, независими от местни играчи. При шофьорските курсове пък трябва да се гледат не покрити часове, а изминати километри и реално придобити знания“, каза още експертът.
1600 пъти софийски линейки хвърчат за ПТП
1662 сигнала за пътнотранспортни произшествия са подадени в столичния център за Спешна медицинска помощ през изминалата година. Това показва справка на ЦСМП-София, изготвена за "Телеграф". Простата сметка показва, че спешните екипи са оказвали помощ на пострадали в средно 5 катастрофи на ден. Има обаче и дни, в които са получавани по 15 подобни сигнала. Общо линейките ни са летели за 148 141 повиквания.
Деян Дянков
