Ш ест национални допитвания до народа са се провели в историята ни. Това показа справка на „Телеграф“. Първото е на 19 ноември 1922 година. Става дума за референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. Той е одобрен от 74,33% от избирателите. Тогава управляващите от БЗНС искат да бъдат дадени под съд членовете на кабинетите на правителствата, водени от Иван Евстратиев Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов.
Второто допитване е за обявяване на България за република през 1946 година. На 16 май 1971 година се провежда референдум за приемане на нова конституция. Тогава избирателите са питани дали одобряват нова конституция, чийто първи член отбелязва „водещата роля“ на Българската комунистическа партия. Резултатът е 99,7% „за“ при активност 99,7%.
Енергетика
На 27 януари 2013 г. е допитването на ядрена тематика. Тогава гражданите са питани да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?
През 2015 година е референдумът за дистанционно гласуване. Той се провежда заедно с изборите за местна власт.
„Тогава имаше внесено предложени за редакция от страна на ГЕРБ, защото инициативният комитет беше доминиран от БСП. Така президентът Росен Плевнелиев го назначи с по-обща формулировка“, коментира пред „Телеграф“ преподавателят по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Наталия Киселова.
Въпросът към избирателите е: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“
Система
Другото национално допитване е проведено на 6 ноември 2016 година и е инициирано от инициативния комитет с председател Слави Трифонов. То е за промяна на избирателната система и се провежда едновременно с изборите за президент и вицепрезидент.
„Тогава бяха събрани необходимият брой подписи, но президентът оспори три от шестте въпроса и така се стигна до съчетаване на президентски избори и референдум. Така че у нас може да се каже, че има практика Народното събрание да вземе решение за произвеждане на национално допитване“, коментира доц. Киселова. Тя допълни, че има голяма вероятност референдумът за запазване на българския лев, иницииран от „Възраждане“, да събере необходимите подписи, тъй като е съчетан с предизборната кампания. Срокът за това е 10 април.
„Но трябва да направим уточнението, че тогава председателят на Народното събрание трябва да помоли шефа на ГРАО да се направи проверка. Едва тогава можем да кажем дали със сигурност са прехвърлили 400 000 подписа“, каза още конституционалистът. Според доц. Киселова ще е доста сложно, но Законът за референдумите изисква допитването да се провежда в година на редовни избори. А през 2023-а такива са местните.
Яна Йорданова
