З а всеки брак си има причина. Понякога е по любов, а друг път по сметка. Но все някой печели. Не е така обаче при вричането във връзка с дружеството, наречено „Топлофикация“. Тя се оказва за цял живот и съвсем няма сметка. Поне за обикновените потребители.
За всеки брак си има причина. Понякога е по любов, а друг път по сметка. Но все някой печели. Не е така обаче при вричането във връзка с дружеството, наречено „Топлофикация“. Тя се оказва за цял живот и съвсем няма сметка. Поне за обикновените потребители.
След това пък раздялата се оказва трудна, да не кажем невъзможна. Общо взето, влачиш хомота за цял живот. Впрегнат си с „Топлофикация“ да ореш една бразда както съпрузите и накрая прецаканият партньор си ти, защото плащаш горчивата сметка. А сметките, които получаваме от дружеството, обикновено граничат с издевателството. Тогава започва сагата със съдебните дела и молбите за развод. Раздялата обаче в повечето случаи се оказва невъзможна. И така година след година продължаваме да си се жалваме от парното, но явно промяна за потребителя няма. Не случайно и справка в институциите за защита правата на потребителите сочи, че най-много се оплакваме от услугите на „Топлофикация“.
Положителното в цялата история е, че започнахме да се информираме повече и да търсим правата си, но има още доста път да извървим, докато това стане масово. Като че ли българинът е свикнал да действа само в краен случай, когато ножът е опрял до кокала. Според експерти все още чакаме някой друг да ни свърши работата. Типичен пример в това отношение е, че едва сега започнахме да подаваме сигнали за забавени поръчки. У нас все още тези случаи са единични, докато в други страни това отдавна е обичайна практика. Да не говорим, че онлайн търговията набра скорост през последните няколко години. Заради забързаното ежедневие и ангажиментите ни, липсата на време да обикаляме по магазините е удобно всичко да е на клик разстояние от нас. Пандемията пък съвсем наложи тази практика. Въпросът е обаче да сме внимателни и да сме наясно кога можем да върнем дадена стока или да предявим оплакване към даден търговец. Факт е, че капаните са много и в някои случаи дори не можем да осъществим обратна връзка с даден сайт, от който сме си поръчали нещо. Въпросът е защо продължаваме да сме толкова лековерни, след като непрекъснато се дава публичност за онлайн измами. Като че ли ни е в народопсихологията да вярваме на самопровъзгласили се изцелители и да търсим спасение в какви ли не хранителни добавки, чудодейни лекарства и какво ли не, без да поставим и под съмнение подобни обяви в интернет. Затова е крайно време да престанем да се доверяваме сляпо и да даваме гласност на проблемите. Само ако огласяваме некоректните търговци, ще предотвратим и други измами и няма да сме на опашката по отстояване на правата си.
Монитор
