- Проф. Константинов, експериментът с хартията на ЦИК беше отчетен като успешен. Може ли да се вярва, че ролките ще се държат така и по време на изборите?
- Дано, дано, ама надали, както казала героинята в един специфичен български виц. Но това няма значение, защото след като се блокират ролките (дано не се случва често!), гласуването ще продължи с хартиени бюлетини. А бюлетини има достатъчно. Което не може да се каже за българските гори. Изобщо пълна тъпня е да занимаваме цяла седмица българската общественост с разни ролки и хартии.
- Къде може да се очакват пробойни при машинното гласуване?
- Вече казах, че пробойните в машинното гласуване няма да имат значение. Стига да има достатъчно хартия, разбира се.
- Секционните избирателни комисии обикновено са най-слабото звено във веригата? Очаквате ли нивото им рязко да се повиши на тези избори?
- Рязко няма как да се повиши, за съжаление. В природата резките движения означават катастрофа. Но дано се подобри все пак. А и този път възнаграждението изглежда примамливо. Въпросът е кого ще примамим с това възнаграждение.
- Може ли политическата криза да се реши с технически средства?
- Не, не може. Политическата криза се решава с политически средства. Ще припомня, че понякога политическите средства прерастват във военнотехнически такива. Например преврати. Засега у нас военен преврат не се предвижда. Най-малкото защото нямаме армия.
- Какви са вашите очаквания за предизборната кампания? По всичко личи, че този път играта ще е доста груба. Кой какво има да губи?
- Политическата предизборна игра винаги е груба. У нас, но не по-малко и в чужбина. Ако знаете какви свински номера си правят един на друг политиците в САЩ, свят ще ви се завие. Нашите има още да се учат. Засега най-важният български принос в тази интересна сфера е производството на фалшиви партийни книжки.
- Генерална репетиция ли са поредните парламентарни избори за местния вот и дали истинската битка не се подготвя за тогава?
- Местните избори са важни по много причини и една от тях е стабилността на избраните органи: съветници и кметове. Тях няма как четири години да ги махнете. Освен ако не почнат да крадат толкова тъпо, че да ги пипнат органите. За разлика от местните органи на властта парламентите у нас се оказаха калпави и нежизнени. От 13 парламента след 1991 г. само 4 тях, или 31%, изкараха пълен мандат. Особено комични бяха парламентите, избрани през 2021 г.
- Могат ли местните избори да пренаредят политическата карта и как?
- Могат да пренаредят донякъде политическата карта, но докъде и как, не може още да се каже. Всичко, което през 2023 г. ще се случи у нас, в Европа и донякъде по света, ще зависи от развоя на войната в Украйна. Впрочем в Украйна обявена война няма. За разлика от двете световни войни, когато държавите масово си обявяваха война. България например по едно време беше във война с целия свят: с Германия, със съюзниците и с още 50-ина държави, включително няколко от Латинска Америка.
- Прогнозирате 2,9 милиона души да се наредят пред урните при смесено гласуване на 2 април. Колко ще са те на местните избори? Къде ще има по-висок процент на негласуващи и защо?
- На предсрочните парламентарни избори ще се върнат поне 300 000 избиратели от онези 600 000, които машините трайно прогониха от урните. В резултат на това БСП ще качи малко сегашния си жалък резултат от 24 = 25 – 1 депутати. А на местни избори у нас гласуват по около 3 милиона души. Пак толкова ще гласуват и в края на октомври, когато са изборите.
- На какво разчитат самостоятелни играчи като Борис Бонев, Симеон Славчев, Мая Манолова? Всеки от тях има самочувствието, че може да е следващ кмет на столицата.
- Г-н Бонев има известни основания за самочувствието си. Като независим кандидат за общински съветник той взе гласове за 8 съветници, но вкара само себе си в СОС. Малко, но от сърце. Изборите за софийски кмет тази година ще бъдат кървави. Ако ГЕРБ-СДС не спечели на първи тур, на втори тур ще се изправи срещу всички останали. При местните избори всеки казва, че е спечелил. Но тук има едно правило, че който спечели София, все едно е спечелил България. Е, тук ще трябва да прибавим Пловдив, Варна и Бургас. Дано не ми се разсърдят жителите на останалите големи и красиви български градове. Много ми е интересно как ще се разберат политическите шарлатани (по определението на г-н Радев) с г-н Бонев по въпроса кой да е кандидат за кмет на София.
- Защо ГЕРБ се отказа от някои от най-успешните си кметове? Какъв знак е това?
- Не знам, не съм партиен член и не се интересувам от партийни работи. Партийната работа е за партийци. Благодарен съм на Господ, че навремето, през 1990 г., ме спря от това да се занимавам с подобни глупости.
- Слави Трифонов се подигра на Кирил Петков, че не е Дъмбълдор да събира добрите сили за битка срещу злото. Ще спечелят или изгубят десните формации, ако се явяват единно?
- За съжаление политическите шарлатани (по думите на президента г-н Радев) живеят в някакъв измислен свят на фантазии и несбъднати мокри желания. Това е опасно за тях и жалко за хората, които им вярват. От друга страна, това е златна възможност за социалните антрополози, а и за обикновените психиатри. Падна им се за изучаване много интересен материал. Стига за няколко доктората и поне две професури.
- Как ще се превъзмогне егото, ако „орел, рак и щука” сключат съюз?
- Его не се превъзмогва лесно, ще гледаме циркове. Като дойде до редене на листи, става най-забавно. Особено в коалицията ПП-ДБ, в която има цели 6 партии. Изобщо, Радини вълнения.
- Кога ще се стигне до стълкновения - преди или след изборите, ако преференциите изхвърлят някои от лидерите и знаковите фигури?
- Както казах, ще бъде забавно. Най-знаковите фигури практически няма как да ги изхвърлят, защото Изборният кодекс прави почти непоклатими водачите на листи. Но трагедии ще има, защото в някои МИР няма да влязат и самите водачи.
- Колко гласове ще спечелят ПП и ДБ, ако са заедно? Изглежда, че си събират автоматично процентите досега, но правилно ли е това уравнение?
- Това е проблемът при предизборните коалиции. Участниците в тях разчитат на синергетичен ефект, но се случва и обратното. Ако въпросната коалиция вземе 65-70 мандата, ще трябва капи да хвърлят от радост. Макар че някои ще го схванат като трагедия.
- Прилив или отлив на гласове ще има, ако в съюза се окажат и арманбабикяновци, хаджигеновци и други подобни?
- Както вече казах, добавянето на комични фигури в една коалиция може да увеличи, но може и да намали изборния резултат. Най-вероятно няма да го промени. Но тези разсъждения са спекулативни, тъй като няма как да знаем „какво би било, ако…“. Аксиома в историята е, че в нея няма „ако“.
- Вярвате ли в прераждането? Птица феникс ли е НДСВ?
- Прераждането е сериозна екзистенциална доктрина, но само в личен план. В исторически план има два случая на възкръсване. Дали НДСВ е птица феникс, ще решат българските избиратели на 2 април тази година. Но дори и да прескочи бариерата, НДСВ едва ли бъде съществен фактор в 49-ото народно събрание. Но да не забравяме все пак, че НДСВ беше на власт, когато ни приеха в НАТО и ЕС. Тази заслуга няма как да им я вземат, колкото и да се тръшкат умно-красивите. Впрочем, този термин един от техните им го измисли. Мога да им напомня кой и кога, но ще го направя друг път.
- Колко и кои още политици и партии ще се опитат да възкръснат?
- Известно е, че надеждата напуска човека последна. Символ на тази надежда у нас е вечният Йоло Денев. Забележителна фигура, символизираща българския политически пейзаж. Много по-достойна впрочем от мнозина така наречени български политици.
- Сред възкръсващите или потъващите ще е партия „Български възход”? Възможно ли е да си разменят местата с ИТН?
- Предлагам да хвърлите боб или леща по този въпрос, в зависимост от това какво имате в долапа. А иначе - да, възможно е всичко, което не противоречи на законите на физиката. Например възможен е и квантов компютър. Дано доживея да го видя как работи. Иначе в нета е пълно с умни говорещи ботове, които са на значително по-високо ниво от това на един среден избирател. Тук се сещам за великия Чърчил, който обичал да казва, че най-добрият аргумент срещу демокрацията е петминутен разговор с един среден избирател. Тук аз бих добавил, че в някои случаи е достатъчен и само едноминутен разговор.
- Социалисти под крилото на Корнелия Нинова декларират, че въпросът за избора на нов лидер и ново ръководство на БСП не стои на дневен ред и няма да бъде дискутиран на предстоящия конгрес през февруари. Докога така?
- В личен план г-жа Нинова ми е симпатична, особено заради правилното й отношение към Истанбулския ферман, от който Турция вече се отказа, а и много от останалите държави, ратифицирали конвенцията, се канят да направят същото. Не ми харесва обаче, когато се говорят явни лъжи за оръжието, изнесено за Украйна. Явно комунистите у нас смятат българите за много тъпи. Ами не сме чак толкова, мога да им го гарантирам.
- Ще успее ли лявото обединение?
- Не, няма да успее. Не и тази година. Левите парчета у нас все повече ми заприличват на многобройните БЗНС-та, които се нароиха веднага след 1989 г. Да сте чували за някое от тях днес? Ще е интересно да се наблюдава реденето на листи и при новите уж леви. Макар че, като не влезеш в парламента, това редене е абсолютно безполезно.
- Служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов изглежда ли ви като възможен лидер на нова лява партия?
- По-важно е дали на г-н Радев г-н Пеканов му изглежда като възможен. Ако му изглежда, г-н Пеканов ще се окаже съвсем даже възможен. Ако не - няма да се окаже. Просто и ясно като във военен устав. Българският военен устав е сред малкото ефективни закони у нас. Дано само този устав не се окаже задължителен за всички ни, щото и това се е случвало.
- Тече надпревара за референдуми. Каква е играта?
- Играта е да ти се чува името, та белким се излъже някой да гласува за теб. А иначе, сега му е времето за всякакви референдуми. Прагът за валидно участие е 2,6 милиона избиратели, а за валидно решение – 1,3 милиона и малко.
- Ако „Възраждане” съберат 400 000 гласа за запазването на българския лев, както планират, какви са следващите стъпки? Какво може да промени референдумът?
- Хората са доста озверели от ценовия шок и не е изключено мнозина да скочат срещу еврото и съответно в подкрепа на лева. Така че аз не бих подценил подобен референдум. Иначе другият референдум, този за президентска република, е безнадежден. Чух аргумент, че ако България станела президентска република, то това няма да е от полза за сегашния президент, защото той ще си е изкарал двата мандата. Този аргумент е малоумен. Защото, ако се промени държавното устройство, всички мандати почват да се броят отначало. А и защо не преминем направо към република от типа на Северна Корея? Не че имам нещо против северните корейци, разбира се.
- Проф. Антоанета Христова коментира пред „Телеграф” идея за вдигане на избирателния праг. Подкрепяте ли я?
- Недостатък на нашия Изборен кодекс е, че прагът за партии и коалиции е еднакъв, а именно 4% от гласовете. Редно е за коалиции той да е по-висок, примерно 8%. Така че проф. Христова е права. Но това няма как да стане за следващите избори. Изобщо време е да се приеме правилото, че каквито и да са измененията в Изборния кодекс, те влизат в сила не за следващите, а за по-следващите избори.
- Подходящо ли е да вземем за пример гръцкия модел, при който първият на изборите получава допълнителни мандати, за да може да състави самостоятелно правителство? Приложимо ли е това у нас?
- Доста съм мислил по този въпрос и вече съм убеден, че идеята за форсирано мнозинство (примерно първата политическа сила получава бонус 40 мандата) не е добра за българските условия. А и няма да мине такова предложение, защото всеки ще го е страх какво ще стане, ако той не е първи. Пак ще напомня, че политика се прави с политически средства, а не с хитрости от селски седенки.
Това е той:
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София
През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН
Заместник-ректор на УАСГ е от 1999 до 2003 г.
Бивш заместник-председател на Централната избирателна комисия
Бивш председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД
Кристи Петрова
