Политологът Страхил Делийски пред "Телеграф": Три фактора помогнаха на Йотова

- Има леко покачване на активността в сравнение с първия тур. Къде сгрешиха кандидатите и партиите зад тях, че не можаха да мотивират повече хора да отидат до урните?

- Тепърва ще анализираме откъде дойде това леко повишение на активността. То не е толкова значително, но все пак е налично. Резултатите на този етап показват около 30%. Това обаче не е успокояващо. И едва ли има само една причина. Най-вероятно част от причините за определени избиратели да не гласуват е свързана с личността и профила на кандидатите. Други са си останали вкъщи вероятно заради недоверието към политическите партии, които застанаха зад кандидатите. Вероятно има много различни обяснения. Ако поставим балотажа за президентския вот в контекста на един по-дълъг цикъл от избори в България, ще видим, че това е част от една тенденция за намаляване на активността. В основата си тя е свързана с недоверието към партиите и политическата система като цяло. Някой ще попита какво намаляване, видяхме април какво се случи. Това изключение (резултатите от парламентарните избори – бел.р.) просто потвърждава правилото. Тогава ситуацията бе малко по-различна. На едно място се събраха много очаквания и недоволства. И те бяха фокусирани върху „Прогресивна България“. В никакъв случай това не бе знак за повишаване на легитимността на политическата система. Точно обратното. Това през април се случи по силата на невъзможността на политическата система да отговори на тези недоволства и те бяха събрани в този вот. Тогава вотът не бе за Румен Радев или ПБ, а за надеждата нещо да се случи. И понеже половин година по-късно част от тези надежди не се оправдават, този вот не се повтори. Големият разговор е на какво се дължи недоверието на гражданите към политиците и политическата система, както и този очевиден разрив между гражданите и политическите елити.

- Тази ниска активност основание ли е да се поставя под въпрос легитимността, с която Илияна Йотова всъщност се връща на „Дондуков“ 2?

- Не. Колкото се поставя легитимността на победителя, то под по-голямо съмнение трябва да се постави и легитимността на загубилите изборите. Аргументът, че победителят е взел малко гласове, е още по-валиден за победения.

- Какво не му достигна на Андрей Гюров, за да догони Илияна Йотова? Видяхме едно разширяване на ножицата и подкрепата в последния момент. Самият Гюров също призна, че резултатите са изненадващи за тях.

- Много неща, не едно или две. Цялата кампания, особено онова, което остана под повърхността, създаде впечатление, че тя бе изградена върху недостатъците на опонентите, отколкото върху предимствата на Андрей Гюров и Георги Кандев. Дори когато бяха комуникирани тези предимства, това отново ставаше през отрицание на опонентите: „Ние сме по-добре от комунистите. Не сме от путинистите“. Това е механизъм за мобилизация на равнището на идентичността. Механизъм, който не може да заработи в такъв мащаб, че да донесе изборна победа, независимо от това, че мобилизацията зад Йотова не бе толкова голяма.

Второ, това бе кампания, която за пореден път бе изградена върху усещането за демонстрацията на превъзходство: „Ние сме онези, които знаят. Останалите не знаят и не могат“. Резултатите от вота много ясно показват концентрацията на гласове за Гюров-Кандев в София и слабото представителство в страната. Изключение е Кърджали. Освен в 23-ти и 24-ти МИР в столицата, Гюров и Кандев печелят в Кърджали, и то с 20%. Не знам дали там се спасяват от руската инвазия или от комунизма. Тепърва ще анализираме на какво се дължи победата на Гюров и Кандев в Кърджали. Забележете, на парламентарните избори ПП и ДБ има 2000-2500 гласа в Кърджали. Сега на президентския вот имат 22 000 гласа. Явно кампанията все пак е сработила някъде, но не толкова универсално, колкото са очаквали. Истерията, която е характерна за кампаниите на тези политически сили през последните години, може да мобилизира ограничен брой публики.

Нещо много интересно. Заплахата за връщането на комунизма изглежда е повлияла на поколенията, които не познават комунизма, но не и на тези, които са живели тогава. Гюров има предимство само сред най-младите и онези, които нямат никаква идея за комунизма. И обратното, онези, които трябваше да бъдат изплашени с призрака на комунизма, не се изплашиха. Това са грешки, които не се случват за първи път. Струва ми се, че тези партии (ПП и ДБ) не се явяват на избори, за да ги спечелят, а за да поддържат идентичността си. Да не загубят подкрепата на една общност, която не е достатъчна, за да упражняваш властта.

- Трябваше ли Гюров да поиска директна подкрепа от ГЕРБ, за да не се налага гражданинът Борисов да се разпознае в думите на гражданина на Гюров и да даде рамо?

- Една друга политическа конфигурация, която би застанала зад обща кандидатура на опозицията, вероятно щеше да даде съвсем друг резултат. Тук не става въпрос за граждани, които харесват или не даден кандидат. Тук става въпрос за правене на политика. Политическата логика подсказваше, че Йотова не може да бъде победена от кандидат на ПП и ДБ. Това беше повече от сигурно. Това означаваше, че трябваше да се търси по-широк политически формат, за да се стигне до евентуална победа. От друга страна, невъзможността на ПП и ДБ да нямат комуникация политически с никого, освен със себе си, не подсказваше, че такова обединение вдясно ще се случи. Досега имаше само едно изключение, при което кандидат за президент, подкрепен от партията на власт, печели. Това е случаят с Росен Плевнелиев през 2012 г. Тогава ГЕРБ наистина бяха без алтернатива. Въпреки всичко резултатите на Плевнелиев и Ивайло Калфин бяха достатъчно близки. Това е единственият случай, в който опозицията не печели президентските избори в България. Сега е вторият. Този резултат не е толкова функция на способността на Илияна Йотова да мобилизира подкрепа, колкото на неспособността на опозицията да мобилизират такава.

- Гюров заговори за обединение. Виждате ли в това заявка за нова партия или по-скоро за преформатиране на дясното?

- Крайно време беше за нов десен проект. Наскоро не е имало. Казвам го с усмивка, разбира се. Във всяка доза хумор има и голяма доза истина. Не мисля, че електорално десницата има нужда от ново пространство. Самият Гюров е изразител на тежненията на десницата. По-скоро се търси мобилизация и групиране на определени политически и икономически интереси около нов субект, който няма наследството на тази биография на ПП и ДБ. Този субект да може да се намеси в евентуалното разпределение на властови ресурс, защото всеки политически субект се стреми към участие във властта, за да реализира своите политики. Много е вероятно да се мисли в тази посока. Гюров е далеч от това да бъде наречен опитен политик и по поведението му си личи какви са плановете. Въпросът е кого ще представлява. Ако ще представлява същите избиратели като ПП и ДБ, то не виждам смисъл.

Да, резултатът за Гюров и Кандев на балотажа е над рамките за подкрепа от ПП и ДБ. Това обаче е благодарение на гласове от ГЕРБ, ДПС, на стратегическия антивот срещу Йотова и ПБ. Ако щете и малко антикомунистически вот. Тези около 750 000 гласа за Гюров-Кандев не са гласове, които автоматично ще отидат за евентуална бъдеща партия. Трябва добре да си даде сметка. Това е едното – кого ще представляват. Второто – как ще представляват през управлението. Струва ми се, че не е невъзможно да се търси създаването на субект, който да бъде евентуален бъдещ партньор на ПБ, които на свой ред все повече се позиционират в центъра. Със сигурност ПБ рано или късно ще се нуждае от някакъв партньор, за да управлява.

- Това разширяване на подкрепата в последния момент за Йотова на балотажа се дължи на Радев и по-голямата мобилизация на ПБ или на преливането на гласове от „Възраждане“?

- Има три важни фактора. При всички положения „Възраждане“ помогнаха. Костадин Костадинов успя да стабилизира партията си и се върна на политическия терен. Това е безспорно. Това се случи благодарение на това, че другите партии не участваха. Те бяха част от инициативни комитети. Но това не са само гласове от „Възраждане“. На второ място, със сигурност включването на премиера Румен Радев също помогна. Онези мрежи, които помогнаха на парламентарния вот през април, но не участваха на първия тур, сега са били задвижени. Има и трети фактор. Той е свързан с това, че обикновено балотажът е стратегически вот за по-малкото зло или антивот. Много е вероятно да се окаже, че тези, които не харесват Гюров и Кандев, са повече, отколкото тези, които не харесват Йотова или Радев. Независимо от динамиката и кой какви гласове е привлякъл, балотажът остави българския политически процес в състоянието, в което си беше преди президентските избори.

- Победата на Йотова какво намигване е към правителството и мнозинството?

- Ако ПБ не отчитат факта, че това беше жълт картон и индиректна оценка за тяхната политика, ще сбъркат много. Огромна част от надеждите и очакванията, които се изляха като подкрепа за ПБ през април, започват да остават неосъществени. Това бе ясно, че ще се случи. Най-малкото, защото Радев и хората около него спечелиха вота с обещания към различни групи. Ниската активност и слабата мобилизация, особено на първи тур зад Йотова, много ясно показват, че правителството ще има проблеми. Сега започва гледането на бюджета. Каквото и да си говорим, България е във война, независимо чии са дроновете в Черно море. На прага сме на тежка криза в еврозоната заради тежкото финансово състояние на Франция. Тепърва трудното започва. Тези избори бяха ясен знак, че правителството и мнозинството няма да имат комфорт що се отнася до подкрепата на гражданите. Политически са стабилни. Няма нужда да делят властта с никого, няма нужда да се съобразяват с никого. Тяхното оставане на власт не зависи от други политически сили, но голямата легитимност пред гражданите ще бъде по-трудно защитима.

- Може ли да очакваме активизация на опозицията и организация на протести?

- Много вероятно това ще се случи. Въпросът е през каква форма. ПП и ДБ нямат нито ресурса, нито желанието да направят мобилизация на терена на социалните проблеми. Те се фокусират на терена на морала и геополитиката. Те не могат да мобилизират протести за по-високи заплати, работа, хляб и социална сигурност. Когато един специфичен политически и икономически интерес не е реализиран през инструментите на представителната демокрация чрез избори, той търси пробив през уличните протести. Няма да е за пръв път.

- Какъв президент според вас ще бъде Йотова? Очаквате ли някакви завои?

- Йотова е доста опитен политик. Има дълга биография в президентството – и като вицепрезидент, и като държавен глава. Много зависи от това какъв екип ще събере около себе си с перспективата за следващите 5 г. Тя има пред себе си един потенциален пълен мандат. Зависи как тя и хората около нея ще разчетат всички знаци, дадени от избирателите на президентския вот. С оглед на хипотезата, че ПБ концентрира прекалено много власт, не мога да кажа какво ще е отношението на Йотова към изпълнителната власт. Заявките на Йотова са, че ще се държи еманципирано.

- Преди ден Радев заяви, че няма връщане назад към сглобките. Предстоят ни обаче важни гласувания в НС – за попълването на ВСС, където ще са нужни 160 гласа. Как тогава ще се търси подкрепа за един или друг кандидат след такива разделителни линии?

- Това е друга тема. Политическият процес предполага участниците в него да балансират между различните теми. Затова са важни какви са взаимоотношенията с противниците. По различни теми те могат да се окажат потенциални партньори. В това е сложността – да балансираш между потребността да мобилизираш твърдите си привърженици чрез тежък политически конфликт и изискванията на политическия процес, които предполагат съвместни действия с някого. Политиката не е само предизборна кампания, тя е и много други неща. Нуждата от някаква форма на политическо сътрудничество при гласуването за ВСС ще доведе до определен тип прегрупиране. Какво точно ще бъде то, не можем да кажем.

Това е той:

• Завършил е езикова гимназия в Плевен

• Доктор по политически науки от СУ „Св. Климент Охридски“

• Преподава специалностите „Политически комуникации“ и „Политическа антропология“