„Мач Телеграф“ продължава поредицата „Поверително от БГ футбола“. В нея хвърляме светлина върху редица важни епизоди от развитието на играта у нас, в които ключовите моменти често са оставали извън светлината на прожекторите. В няколко поредни броя ще се съсредоточим на един от най-дискутираните и оспорвани теми - генeзисът на ЦСКА и връзката му с предишни клубове, доколкото може да се проследи подобна. За целта се опираме на в току-що излязлата от печат книга „ЦСКА преди ЦСКА – Неразказаната история за началото на армейците“ с автори Пламен Пиндраков и Цветомир Веков. Изследването им е базирано на неизвестни досега документи.
През юни 1919 г. „Клуб Футбол“ (създаден 5 март 1913 г.) и СК „Атлетик“ (1915 г.) се обединяват в Софийски Атлетик Клуб, към който малко по-късно през същата година се присъединяват и група недоволни членове на СК „Славия“ начело с Павел Грозданов, Ат. Атанасов, Б. Николов, Ф. Михайлов, В. Тошков, Г. Стайков и други. Част от състезаващите се за „Атлетик“ не са съгласни с включването на последните и на свой ред се отделят от клуба. Така на 1 април 1919 г. с помощта на група действащи и запасни офицери те учредяват Офицерски спортен клуб (ОСК), който първоначално развива фехтовка, хокей и баскетбол. Негов председател става Никола Карагьозов, а районът на клуба се е намирал около улица „Цар Иван Асен II“ – в посока Орлов мост към булевард „Ситняково“. ОСК обаче няма футболен отбор, затова три месеца по-късно към него се присъединява малкия квартален клуб „Цар Борис III“, чийто футболен тим дава основата на новата футболна секция към ОСК. Две години по-късно, през декември 1921 г., след загуба от футболния отбор на СК „Слава“ (основан 21 юли 1921 г. след обединение на „Шипка“ и „Оборище“), от ОСК са толкова силно впечатлени от последните, че им предлагат да се обединят в един клуб. Така на спортната сцена в България се появява нов клуб – ОСК „Слава“ с първи председател Никола Карагьозов.
Благодарение на връзките си с българското офицерство, на 3 януари 1922 г. ОСК „Слава“ получава от Софийска градска община правото да ползва около 60 декара общинска земя в местността Пустинята в Борисовата градина (днес стадион „Българска армия“) и да изгради върху нея своето клубно игрище.
През 1923 г. Софийската община отнема игрището на „Атлетик“ по повод предстоящото строителство на нова сграда към Софийския университет. Липсата на собствено игрище принуждава „Атлетик“ да започне преговори с ОСК „Слава“ за обединение. От страна на ОСК „Слава“ в преговорите участват Т. Новаков, Ст. Петков, и ротмистър Златоустов, а от страна на „Атлетик“ – Павел Грозданов, Б. Инджев и Н. Зюмбулев. По време на проведените три срещи между тях най-много дискусии предизвиква въпроса за името на бъдещия обединен отбор. Делегатите на „Атлетик“ настояват той да се казва ОСК „Атлетик“, а тези на ОСК „Слава“ искат пък клуба да се нарича ОСК „Аспарух“. В крайна сметка се достига до компромисния вариант да останат имената на двата клуба – Офицерски спортен клуб „Атлетик-Слава“, или за по-кратко „АС 23“, като е взето решение за устав, цветове и емблема да се приемат тези на ОСК „Слава“.
Новият клуб е официално прокламиран пред софийската спортна общественост на 4 ноември на игрището на „АС 23“ в Борисовата градина със специално тържество. По време на него председателят на клуба подполковник Никола Карагьозов държи реч, в която обяснява, че в инициалите са преплетени най-важните устои на държавата: „офицерството - символ на военната ни мощ проливало кръвта си за постигане на националните идеали; „Атлетик“ - олицетворение на физическата сила като цел на спорта и всичко това увенчано от ореола на Славата“. С това той недвусмислено показва, че основната идея на новата спортна организация е тя да бъде елитарен клуб в близки отношения с военните, който си поставя преди всичко обществени задачи, покрай които спортната дейност е по-скоро фон, без непременно да се гонят купи и медали. Това личи и от устава на клуба, в който са формулирани три основни задачи - „физическо и морално възпитание на клубните членове“; „издигане на доброто име на физическото възпитание сред обществото“; „насаждане у клубните членове на здрави чувства на любов към Родината и готовност за саможертва“.
Управленската структура на ОСК „АС 23“ се състои от няколко нива. Формално най-отгоре са председателите на клуба, които задължително са или военни или видни общественици. С позициите си и връзките си те са в състояние да осигуряват лостове за финансирането на клуба. Реално са лицата на „АС 23“, но не се занимават пряко с управлението на клуба. Така например, първия председател на „АС 23“ е Никола Карагьозов (1923-1935), подполковник от кавалерията, един от организаторите на тогавашната полиция, началник на канцеларията при Народното събрание, взел дейно участие в потушаването на комунистическите метежи през 1923-1925 г. След дванадесет години начело на „АС 23“ той отстъпва мястото си на Димитър Айранов (1935-1937, 1942-1944) - друг офицер от кариерата, който ще стигне до поста началник на Военновъздушните сили през Втората световна война. Кръстник на клубното знаме и почетен председател на „АС 23“ е генерал Иван Вълков, министър на войната в периода 1923-1929 г., архитектът на „белия“ терор срещу комунистите и земеделците след Деветоюнския преврат. Останалите председатели в историята на клуба са Стефан Танев (1937-1940) и инженер Асен Диков (1940-1941). Стефан Танев е бил главен редактор на най-разпространения и популярен всекидневник у нас в онези години „Утро“ (1911-1944). Асен Диков пък е син на генерал-лейтенант Вичо Диков, отличил се по време на Сръбско-българската война от 1885 г. и Балканските войни, и като такъв също се е ползвал с добро име сред военните.
Така макар и „АС 23“ да не е на пряка издръжка от Министерството на войната, се радва на доста прилично за стандартите на епохата финансиране. Клубът изгражда не просто игрище, а собствен стадион с бетонни трибуни и разполага с единствения затревен терен в България по това време. Развива не само футбол, а над 10 други спорта - баскетбол, волейбол, лека атлетика, бокс, ски, кънки, плуване, водна топка, тенис, хокей на лед, шахмат, езда, фехтовка. Нещо повече, в сравнение с останалите столични клубове, „АС 23“ като че ли повече наподобява на обществена организация, в която част от дейностите са чисто благотворителни (изграждане на летни детски игрища), а други - подчертано снобски (поддържа крикет секция, чийто председател е британският посланик в София). Организираните от клуба сезонни балове с маски и танцови забави се превръщат в главни събития за висшето общество на София, вкарвайки значителни средства в касата на клуба.
Що се отнася до същинската спортна дейност на „АС 23“, то тя е оставена в ръцете на подпредседателите на клуба, повечето от които са спортни хора като например Павел Грозданов - най-успешният български футболен треньор до 1944 г. Сред спортистите на „АС 23“ преобладават учениците и чиновниците, докато военните през целия период на съществуването на клуба варират в диапазона 13-15 % от общия брой членове. При това те са концентрирани почти изцяло в три вида спорт – езда, фехтовка и лека атлетика.
Във футболния отбор военни няма, а само аматьори, които изкарват прехраната си с работа в държавната администрация или в полицията, най-често осигурена им от ръководството на „АС 23“ благодарение на връзките му с политическия и военния елит на Царство България. Така например голмайстора на отбора Любомир Ангелов е назначен за пазач на строежа на сградата на Народната банка в периода 1937-1939 г., а след нейното завършване започва работа в монетарния отдел на банката.
След преврата от 19 май 1934 г. и последвалото установяване на едноличния режим на цар Борис III ОСК „АС 23“ задълбочава още повече връзките си с властта. Спортните мероприятия и клубни събития (балове, тържества, дарителски акции и т.н.) се превръщат в авансцена за пропаганда на режима. С държавна помощ футболното игрище на клуба е доизградено за да се оформи като първото в България с дрениран и затревен терен, с четири трибуни за зрители и с лекоатлетическа писта около него. Съпругите на известни личности и министри организират „благотворителен чай под покровителството на княз Кирил Преславски“ 11 с цел събирането на пари за построяването на лятно детско игрище в Борисовата градина.
Включването на Царство България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт (1 март 1941 г.) налага мобилизирането на цялото общество в подкрепа на политиката на правителството на Богдан Филов. По образец на „Хитлеровата младеж“ в Германия у нас е създадена профашистката младежка организация „Бранник“, чиято основна задача е възпитанието на българската младеж в националистически и промонархически дух. Отличава се с предказармена физическа и идеологическа подготовка, в това число носене на униформи и строева подготовка. И понеже в спортните клубове членуват предимно младежи, то те се превръщат в естествена прицелна точка за набирането на членове за „Бранник“.
Именно „АС 23“ поддържа най-ревностни връзки с тази младежка организация. В доклада на клубното ръководство за 1942 година всичко е казано пределно ясно: „С особено удоволствие трябва да подчертаем, че през изтеклата година връзките ни с тази организация се установиха и заякчиха по един най-положителен начин. Голямата стойност на национално-възпитателната дейност, която „Бранник“ провежда всред българската младеж, се покрива напълно с нашата възпитателно-спортна дейност и е един факт от историческо значение за подрастващото българско поколение“.
Между председателя на „АС 23“ генерал-майор Димитър Айранов и д-р Стефан Клечков, върховен ръководител на ,,Бранник‘‘, а впоследствие и областен управител на Българската Беломорска област, се установява тясно сътрудничество. Инфраструктурните проекти на „АС 23“ са щедро финансирани от ,,Бранник‘‘, а футболният отбор се превръща в задължителен избор номер едно като участник в различните спортни мероприятия, организирани от властта с цел пропаганда на „братските“ отношения със страните - членки на Тристранния пакт посредством мачове с техни клубни представители.
Неслучайно точно по времето на обвързването си с „Бранник“, футболният отбор на „АС 23“ постига и своя втори връх откъм спортни успехи – спечелването на Царската купа през 1941 година.
Колаборацията на клуба с „Бранник“ достига своя пик през 1944 г., когато професор Георги Караиванов (върховен ръководител от 24 март 1944 г.) пише тайно писмо до председателя на „АС 23“: „Драги ми Айрянов, пиша ти в пълна тайна от множеството членове на Организацията. Както знаеш настъпиха доста обрати както в Царството, така и в политиката, водена от Регентите. Сам знаеш щото Д-р Клечков в тоя момент е в немилост, а се не знае що още може да се случи. По негово лично тайно разпореждане съм упълномощен да прехвърля чрез нотариус 2/3 от имотите и средствата на „Бранник“ във Ваше владение и разпореждане. Тъй като вие сте регистрирани юридически като клуб още през 1934 година това прехвърляне може да стане като дарение. Понеже сте уважавана и съставена от военни институция се надяваме, че зараждащата се червена угроза да Ви подмине. Аз скоро сам ще дойда в София и ще се разберем кое как. Дотогава цялата кореспонденция само през Кюстендил чрез Манов и Багелийски. Очаквай ме скоро“.
Така „АС 23“ де факто се превръща в „черна каса“, от която по-късно да се пренасочват средства към чуждестранни банки по сметките на най-прозорливите хора от българския елит, които отрано предвиждат опасността от налагането на комунистически режим с навлизането на съветската армия в България.
Повече – в новия брой на „Мач Телеграф“
