С мача срещу Вихрен, спечелен с 3:1, Левски приключи с контролите през зимата и оттук нататък го чакат купища тежки изпитания. Успехът срещу втородивизионния тим бе рутинен и от него изводи не могат да се правят. Особено през първото полувреме си личеше, че играчите на Хулио Веласкес действат доста лежерно. Раздвижване, но леко, настъпи през втората част, когато на терена влязоха играчи, които са наясно, че ще бъдат резерви и демострираха по-голямо желание. Но както вече стана дума, заключения не могат да се правят, защото това беше най-непретенциозния съперник в контролите през зимата. А такива, за съжаление, не се задават.
Не може да не отбележим, че като цяло Левски бе най-близо до лицето, което феновете му искат да виждат, в последната контрола на турска земя с Тренчин.
Неслучайно в този мач „сините“ записаха и единствената си победа в Белек. Срещу словаците „сините“ атакуваха почти през цялото време, поддържаха високо темпо, създадоха много положения и засипаха вратата на съперника с купища удари. Успехът обаче бе само с 2:1, което илюстрира ясно, че на „Герена“ имат проблем с реализирането. И той едва ли ще бъде решен само с привличането на Хуан Переа. „Трябва да работим по този въпрос“, отчете треньорът Хулио Веласкес в анализ на подготовката. Според него има неща, които играчите трябва да подобрят в себе си.
Трябва да отбележим, че като цяло, нищо изненадващо ли необичано не се случи в резултатите, които бяха постигнати. През 21-и век Левски много рядко е в крайностите. Никога не се е получавало така, че само да бие, нито пък само да пада в контролите. Затова тези 2 победи, 2 равенства и 1 загуба, с които приключиха „сините“ в подготовката, са нещо съвсем нормално като баланс. Макар че точно толкова спечелените мачове, загубени мачове и ремитата, не са били никога.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
