- Госпожо Заркова, какво е новата ви книга „Правосъдие за продан“ - една зловеща картина на обществото ни, диагноза?
- Като журналист, както и вие, съм свикнала да боравя с факти, да ги проверявам, да не лепя прибързано етикети на хората и на постъпките им. И тази книга е писана по същия начин. Аз по друг начин не бих и могла. Това не е книга, написана в пристъп на някакво литературно вдъхновение, не е художествен роман. Това е достоверен разказ, както пише на корицата, за това, което можем обосновано да наречем върховенство на мафията над държавата - от началото на века до днес. Можем да го наречем и по-просто. Върховенство на лесните пари над живота ни и над морала.
Това не е книга, която аз съм написала, защото съм намерила подходящ сюжет.
- Всъщност няма и точен сюжет, а по-скоро документални разкази, повечето криминални, доста зловещи.
- Но това не е сборник от криминални разкази. Това е една картина, която исках да сглобя от истински факти, събития и съдби, през които да представя действителността. Обаче не цялата действителност, а онази нейна част, която променя живота на някой от нас в посока, в която не бихме желали. И я променя с факта, че законът не важи достатъчно, че има несправедливости. И също така, че справедливостта е все още мечта за някои. И тя е толкова непостижима, че ние дори напоследък спираме да я мечтаем.
- Да, книгата звучи потискащо. Признавам, че докато я четях, доста се потиснах. Но от друга страна си мислех, че най-голямото предимство на тази книга, най-голямата тежест и важност е, че тя ще остане в историята като документално свидетелство за това, което се е случвало. Подчертавате, че героите са истински.
- Всички герои са истински, има няколко псевдонима на събирателни образи. Които ние като колеги много лесно ще разпознаем. Наши колеги, конформисти, корумпирани, ченгета, уплашени магистрати и други. Този персонал, без който не би могло да се състои това тържество на корупцията над държавните институции.
- Трудно ли се намират източници, когато пишете за реални хора? Страх ли ви е? Някой от описаните в книгата обади ли ви се след премиерата й?
- Източници не се намират трудно, тъй като са видими.
- Трудно ли ги убедихте да говорят с вас?
- Не, всички се съгласиха. Те са трудни източници, защото трябва да признаят за себе си нелицеприятни факти. Интересното е, че те като че ли се зарадваха, че ги попитах, въпреки че някои се съгласиха да се появят с имената си, а други бяха подвластни на страха и ми се довериха, според мен, с облекчение. Но все пак ми поставиха условието да не ги разкривам.
Журналистката Ани Заркова в Телеграфно подкастът: Не можем да премахнем контрола на площада (ВИДЕО)
- Това не променя достоверността на източника. А някой обади ли се след това?
- Не.
- Нека уточним, че вие започнахте да пишете тази книга преди протестите, които доведоха до драматична смяна в страната. Затова веднага питам - какви са личните ви очаквания сега за големите заявки за реформа на съдебната система?
- Ние с вас четвърт век орем на полето на журналистиката. Орем го, като спазваме азбучното правило, че не пишем за влакове, които идват навреме. Пишем само за такива, които закъсняват или с които стават катастрофи. Мога да свържа въпроса за съдебната система с книгата, като кажа, че тя говори за вчерашното. Ама буквално за вчерашния ден. Това не е далечно минало. Това е миналото, което е до нас и ни държи под ръка. И като се говори за вчерашния ден, всяка дума е препратка към днешния.
В държава, в която съдебната система е частна и е очевидно, че частната съдебна система се използва като частните самолети. В държава, в която бентлитата на милиардерите спират почти в съседство с гетата. Спират и пред парламента, и пред партийните централи. А едновременно това е държава, която води световното първенство по смъртност на децата. В такава държава народът желае твърда ръка.
Преди двайсетина години, през 2009 ли беше, избрахме твърдата ръка на Бойко Борисов. Сега ние избрахме Радев. Борисов, нека да си спомним, преди 20 години ни обеща, че ще прекрати корупцията, която източва кръвта на държавата. Ще накаже големите крадци, които крадат най-много от държавното, и ще осигури благоденствие на народа. Същото ни обещава генерал Радев. С малка разлика в понятията.
Генерал Борисов, когато го избрахме, говореше за крадливите приватизатори. Сега генерал Радев, когото също избрахме, говори за олигарсите. Също така, преди години, генерал Борисов започна с това, че броеше касовите апарати, които не работят. А сега генерал Радев пък ще брои цените, които са несправедливи. Ние повярвахме преди 20 години на генерал Борисов. Той не отговори на очакванията ни, което все повече смели хора заявяват, обаче сега. Очакваме също така генерал Радев да отговори на нашите очаквания. Не само да овладее цените на краставиците и на доматите, ами да премахне ценоразписа на правосъдието.
- Това реално може ли да се случи?
- Аз съм оптимист. Мисля, че трябва да почакаме поне сто дни. Дали наистина генерал Радев ще намали цените на краставиците и доматите, ще премахне ценоразписа на правосъдието и ще направи така, че справедливостта да не бъде някаква стока, която се купува и се продава.
Доколкото познавам президента Радев, вече премиер, той би желал да направи това, което обещава. Да осигури благоденствие на народа. Да го спаси от лапите на лошите. Доколкото го познавам, аз съм сигурна в неговите добри намерения.
- А вие го познавате добре, да вметнем.
- Не, не го познавам добре. Но аз бях в неговия инициативен комитет. Смутена съм, че обещанията на неговата формация сега бяха много разнопосочни. Отнасям се с разбиране, че иска да привлече повече гласоподаватели. А в момента има и още нещо, което ме смущава. Прекалените ласкателства, които се леят към абсолютната власт, която генерал Радев, на когото се доверихме еднолично, и неговите хора, получават. Ще ви кажа нещо, което бих казала и на него, ако го видя. Ако съм на негово място, бих издала заповед по гарнизона - тези дитирамби по мой адрес да спрат, защото те по никакъв начин не му помагат. Казвам го като най-добър желател.
- Тук е мястото да ви попитам, защото изведнъж се оказахте майка на политически лидер - трудно ли е да си майка на политик?
- Аз имам две деца – син и дъщеря. Тя е учителка във Френската гимназия. И да, синът ми е политик. И какво да им кажа? Те вървят по свои пътеки, избрали са ги сами.
Наблюдавам ги и виждам, че пътеките са светли. Няма как да ги критикувам. За сина ми – не разбирам от политика. Разбирам от мафия. Но ако ме питате, специално за Крум, дали се отнасям с уважение към неговото политическо кредо – да. Уважавам неговото разбиране, че обществото не е електорат. И че в това общество, в което има толкова потресаващи неравенства, в което работещите бедни стават все по-бедни и все повече, а богатите си купуват все повече власт, трябва да се установи по политически път някаква солидарност.
- Каква е вашата прогноза - ако няма в близко бъдеще някакви наченки на сериозни промени в съдебната система, очаквате ли, че ще има нов взрив на протестите, който ще измете и него?
- Струва ми се, че има някаква видима за мен опасност в момента. Съдебната мафия да се прегрупира така, че да се нареди и зад президента, сега премиер Радев. Ще го кажа по-обобщено, с риск да сгреша. Виждам признаци, че така нареченият олигархичен модел не се разгражда, а се усвоява, като се сменя само персоналът. И се моля на Бога да не е така, да греша.
- Моят въпрос беше обществото ще понесе ли това? Или ще се върнем на изходна позиция с протестите?
- Каквото и да се случи и както и да се прегрупира властта, има един контрол, който според мен в момента не може да се премахне. Това е контролът на площада. Имаме сто дни да почакаме. Имаме сто дни надежда. Дано да не е права света Тереза, която казва, че за сбъднатите мечтания са пролети много повече сълзи, отколкото за несбъднатите. Видях, че новата абсолютна власт, която ние вкарахме в парламента, разписа предложение за такъв правилник на Народното събрание, който, ако стане действителност, парламентът ще заприлича на конвент. Да не кажа на казарма. С галопиращо законодателство, с прецакани, не мога да намеря друга подходяща дума, дебати и с парламентарен контрол, който ще бъде по желание на министрите и техните пиари.
Затова нека очакваме мечтите ни да се сбъднат, въпреки че мечтите винаги надминават реалността.
Анна Заркова.
Това е тя:
- Родена e в София на 1 ноември 1958 г.
- Носителка на „Кристалния орел“ – Голямата награда за кураж на Международния съюз на журналистите през 2000 г. и на Златното перо на СБЖ през 2020 г.
- Тя е дългогодишен криминален репортер, отговорен редактор и коментатор на в. „Труд“
- Авторка на множество документални книги, като последната излезе преди броени дни
- Омъжена е за известния столичен лекар д-р Костадин Зарков
- Майка на Крум Зарков, бивш правосъден служебен министър, неотдавна избран за лидер на БСП.
Михайлина Димитрова
