Левски отпадна от турнира за Купата на България и вече му остава само един фронт, на който да воюва – този в първенството. Там „сините“ са задължени да проведат битката до край умно, концентирано, хладнокръвно и да преследват титлата и с последните сили, които са им останали. Да, Лудогорец продължава да е много силен и е ясно, че ще е много трудно, но преднината от 7 точки си е налице и дава сериозни шансове за успех. Оттук нататък обаче трябва да е ясно, че ако загубите от Лудогорец продължат, титлата също ще се изплъзне. При схемата на провеждане на първенството в България, която включва плейофи, максимата на сър Алекс Фъргюсън не работи. А тя гласи, че шампион се става, като не пропускаш победите срещу по-малките отбори, а не в дербитата. В нашето първенство дербитата, които ще трябва да изиграе Левски срещу другите 3 най-силни отбора са общо 12, което означава, че в тях може да се вземат 36 точки.
Твърде много, за да си позволиш да ги загубиш с лека ръка. И въпреки това, всичко важно за Левски предстои и няма място за никаква паника, камо ли отчаяние. Собственикът Наско Сираков неведнъж е казвал, че Купата е десертът, а основното ястие си е първенството. И наистина то, както и представянето в него винаги е било и ще бъде най-важното. Фронтът сега остана само един, а с отпадането от турнира за Купата отпада и едно от оправданията – че съставът все още не е достатъчно широк за да може отборът да издържи навсякъде. И наистина към днешна дата Левски разполага с около 16 равностойни футболисти, което е с около десетина по-малко от Лудогорец. Това, с което Веласкес излезе в Разград е най-доброто с изключение на Макун и Вуцов. В хода на мача пусна всички резерви, които можеха по някакъв начин да повлияят на хода на събитията. Отделен въпрос е дали не беше ли по-разумно Сангаре да бъде заменен по-рано с Переа, при условие, че играта на малиеца хич не му спореше.
Както и трябваше ли Луков да пази. И ако Веласкес държи да му даде шанс в поне един от мачовете с Лудогорец, дали не беше по-добре това да се бе случило в този за Суперкупата. Друг въпрос, върху който очевидно трябва да се помисли е за мястото на Радослав Кирилов. През пролетта все още не са минали много мачове дотук, но отдясно изглежда видимо по-неефективен, отколкото отляво, където беше през повечето мачове през есента. Разбира се, не казваме категорично, че играта му е вследствие на позицията му на терена. Възможно е просто да не е в добра форма. В този ред на мисли хич няма да е лошо, ако Левски се подсили с поне още един играч до затварянето на зимния трансферен прозорец. Нормално е така да стане, след като напуснаха петима, а дойдоха двама. И ако вземе един, да уцели с него. Дотолкова, че въпросният играч да вдигне нивото още малко, преди предстоящите важни битки. А в тях вероятно ще падат още жертви под формата на наказания и картони. Въпросите си остават и е повече от задължително Хулио Веласкес да намери отговорите. Просто защото лимитът за грешен избор на състав изглежда изчерпан. Каквото е било досега не може да се върне, но е много важно да налучква верните изпълнители за всеки мач. Особено в дербитата. Със Славия развоят на събитията безспорно доказа, че замисълът на Веласкес не се получи.
Цялата гледна точка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
