Б исер Иванов-Легендата е сред най-популярните футболисти на Левски в началото на новия век.
Той е част от отбора, който доминираше в българското първенство с трите поредни титли в периода 2000 – 2002 година. Феновете го обичаха заради неговата скромност и работоспособност. Автор е на един от най-важните голове в новата история на „сините“ - второто попадение срещу Нефтохимик във финала за Купата на България в Пловдив за победата с 2:0. Автор е и на онзи непризнат от реферите автогол в дербито с ЦСКА на 13 май 2000 година. Автогол, който 24 години тормози съня на „червената” общност.
4 дни преди дербито на Левски с ЦСКА Легендата даде интервю за „Мач Телеграф”
- Бисере, ти вече не се занимаваш с футбол. Гледаш ли мачовете на Левски и какво ти е мнението за сегашния тим?
- Гледам, разбира се. За последно гледах мача с Ботев и преди това с Арда. В Пловдив Левски не заслужаваше загубата, сигурен съм. Отборът игра много добре, но не успя да си вкара положенията. Ботев използва единственото си. Най-малкото можеше Левски да си тръгне поне с точка.
- Първенството започна добре за Левски и зле за ЦСКА. Сега, въпреки разликата в класирането и преднината на Левски, едва ли може да се каже, че отборът е фаворит в дербито...
- Дербито винаги е било много деликатен мач. И сега е така. Опасявам се, че ЦСКА може да спечели. Станислав Генчев каза преди време, че „червените“ нямат шанс за титлата и е прав. Никой, дори собствените им фенове, не очакват от тях да станат първи. Кой ли не ги победи през това първенство, дори и Септември. Това обаче им дава психологическо предимство, защото сега те няма какво да губят.
Левски обаче има какво да губи. Ако падне, тимът почти ще загуби шансове за първото място. Затова и напрежението на „Герена“ е по-голямо. При всички случаи, една победа на ЦСКА ще ги вдигне много – най-вече в самочувствието. Имам съмнения, че точно това ще стане.
- По твое време вие имахте голямо предимство пред ЦСКА и обикновено печелехте дербитата. Сега обаче не е същото. Какво се е променило?
- Не съм в кухнята на отбора и нямам представа какво им е в главите на сегашните футболисти на Левски. Това, което виждам отстрани, разликата е в настроението и отношението към даден мач. Ние бяхме по-надъхани да печелим, по-амбицирани. Вероятно бяхме и по-добър колектив, имаше взаимно уважение между нас. Имахме и лидер на отбора – Георги Иванов, който беше страхотен боец и ни заразяваше с желанието си за победа. Иначе, като футболисти не мога да кажа, че сме били по-добри. И сегашните са качествени играчи, но всичко опира до мотивация. Аз, например, не бях най-добрият футболист на света, но компенсирах всичко с борба и раздаване. Знаех, че моята роля в отбора е такава – да върша черната работа. В разстояние на час и половина трябваше да „изям“ съперника. И в повечето случаи го правех, защото в противен случай мен щяха да ме „изядат“. Славата оставаше за консуматорите. Но не се оплаквам, напротив, гордея се, че съм играл в този отбор и на такова високо ниво. С борба и желание се стига и до националния отбор, както стана с мен.
Цялото интервю – в днешния брой на „Мач Телеграф”
Добромир Кожухаров
