Б ившият защитник на ЦСКА Нуно Томас не блесна особено с изявите си на "Армията", дори напротив. Той беше бързо прогонен, след като изигра няколко слаби мача. Португалецът обаче има много впечатляващи спомени от престоя си в "червения" клуб, които с радост разказа пред родната му медия tribuna.expresso.pt. В обширното интервю Томас, който изигра общо 16 мача на "Армията", направи потресаващи и невероятно пикантни разкрития около престоя си в ЦСКА.
- Нуно, какви бяха първите ти впечатления, когато кацна в София, за да подпишеш с ЦСКА?
- Преди това трябва да уточня, че аз принципно не трябваше да ходя в ЦСКА. Синът на президента на ЦСКА (б.р. - Данаил Ганчев) дойде в Португалия, за да подпише с друг централен защитник, който по това време беше в моя клуб Белененсеш. Става дума за Венсан Сасо, който сега е в Боависта (В момента въпросният играч е твърд титуляр при "шахматистите"). Сасо първоначално каза, че иска да отиде, но когато се стигна да договор, той се отказа в последния момент. Тогава се намеси мениджърската агенция ProEleven и казва: „Ако е само за три месеца, тук имаме футболист, който дори не играе“. Това бях аз. От ЦСКА се съгласиха, а аз приех буквално за секунди. Веднага тръгнах за България със сина на президента и приятелката му. Когато пристигнахме на летище "София", до самолета дойде автобус, в който се качихме само аз, той и приятелката му!
Останалите пътници трябваше да изчакат друг автобус. Беше малко като на екшън филм. После на терминала излязохме през съвсем друга врата. Вече беше нощ, а времето - изключително студено. Валеше сняг, а бяхме само ние тримата. Изведнъж се появиха един-два големи джипа. Признавам, че се съмнявах дали наистина отивам във футболен клуб или ще ми се случи нещо съвсем друго (смее се). Но всичко мина гладко, оставиха ме в хотела и ми обясниха как ще протече следващия ден.
- Беше ли изненадан от това, което видяхте в ЦСКА?
- Приеха ме добре. Имаше двама португалци, единият от които Рубен Пинто, който преди това беше играл за Белененсеш и не ми беше непознат. Отделно имаше и трима-четирима бразилци. Българите са добри хора, но не купонясват много. По-свити са и си говорят само с човека до себе си. Имаше и петима африканци в отбора. Те говореха английски и пускаха музика в съблекалнята. Средата не беше много по-различна от нашата в Португалия, но в същото време беше, защото има много хора от различен произход. У нас играех в отбори само с наши момчета.
- Как се справяше с езика?
- С по-възрастните хора в клуба беше по-сложно. Домакинът (Бай Добри), примерно, не говореше никакъв английски. Ако ми липсваше облекло за тренировка, беше трудно да го обясня без жестове. Иначе българският език е много сложен. Научих няколко думи, които биха ми помагали в ежедневието, но беше много трудно.
- През цялото време ли живееше в хотел?
- Не, месец по-късно ме настаниха в комплекс от къщи, в които живееха повечето чужденци. Беше с огромен коридор, но имаше подово отопление (смее се). Попитаха ме дали при мен ще идва семейството ми. Казах им, че евентуално може да имам гости и не ми трябва толкова голяма къща. Но тъй като беше краят на сезона, имаше само тази огромна празна къща.
- Какво беше качеството на живот в България?
- София е съвсем различен град от Лисабон. Възможностите ми също бяха различни от тези, които имах тук. Там всичко е много по-евтино и печелим повече пари, така че качеството на живот беше много по-добро. Но разбрах, че в Португалия съм в зоната си на комфорт. В България не бях в моята страна, нито в моя клуб. Иначе ми хареса усещането да бъда там. Харесах къщата, клуба, съотборниците ми, отговорността, която съществуваше. ЦСКА е най-голямото име в България. Изживяването беше едно от най-великите, които съм имал.
Цялото интервю четете в днешния брой на вестник "Мач Телеграф"
Мач Телеграф
