В историята ни Баташкото клане е останало олицетворение на родната Голгота в борбата на българите за освобождение от вековното османско иго. То е дотолкова изследвано и описвано, че създава възможност обществеността да остане с впечатлението, че е едва ли не е единствен такъв инцидент пред този период.
Трагедията
Всъщност по силата на саможертвата и мащаба на зверството едно друго клане се нарежда съвсем близо до него – клането в новозагорското село Гюнели махле (дн. Любенова махала). Трагедията е сполетяла над 400 християни само в църквата „Свети великомъченик Георги“, както е станало и в Батак. Още четири пъти повече башибозукът изклал извън нея.
Историята се разгаря в началото на Руско-турската война. В началото на юли 1877 г. Реуф паша, командващ турския гарнизон в Нова Загора, получава сведения от шпионин, че в Гюнели махле има комити, които се готвят за бунт. Това се оказва лъжа, защото създаденият лично от Васил Левски комитет в селото е разпуснат още през 1872 г. след ареста на местния председател поп Еню Попдимитров.
Клевета
Клеветата е разпространена от турчин, който изнудвал българите за пари, за да охранява селото от хайдути. След като не му е даден откуп, се заканва да отмъсти на жителите му. Пашата праща свои хора да проверят истинността на този слух, които обаче влизат в конфликт с местен жител, който пък стреля по тях. Разгневен, Реуф паша организира орда от редовната си войска, както и башибозук. Башибозукът е съставен предимно от черкези, всеизвестни с жестокостта си. Общият брой на редовната войска заедно с башибозука е около 2000 души. Селото е обкръжено и атакувано. Изплашените хора се затварят в църквата. В късния следобед на 14 юли бойците овладяват селото. След няколко щурма черкезите влизат в двора на църквата, разбиват портата и подлагат всичко на сеч и разграбване. Успоредно с това турците подавят останалата съпротива на селяните, прикрити на различни места из селото, както и в околните села. Само в църквата и двора са изклани над 400 българи. Никъде не се споменава сред тях да е имало комити. Общият брой на убитите хора от селото и околността е над 2000 българи, като по жестокост и брой на жертвите се сравнява с Баташкото клане.
Оцелял
Трагедията в днешното село Любенова махала остава в историята като Втория Батак. Между труповете оцелява само едно момче, което по-късно разказва за разигралата се трагедия. Подробностите за нея се предават от уста на уста между жителите на околните села. До наши дни достигат сведения, че гърци, които са били част от жителите на Гюнели махле, са отворили портите на църковния двор и така не са били клани от турците.
Храм
Интересна е историята на самия храм в селото. Замогнало се покрай скотовъдство и земеделие, в селото започва постепенно да се чувства потребност от духовно пробуждане. Така към 30-те години на XIX в. се засилва религиозността у местните и изниква необходимостта от построяването на молитвен дом. Честите посещения на търговци от близо и далеч носят разкази за други такива градежи и така постепенно се заражда идеята за построяването на храма „Свети великомъченик Георги“.
Комитет
За целта е създаден комитет, който да намери нужните средства, място и начин за неговото построяване. Идеята възпламенява цялото население. Само за няколко месеца са събрани волни помощи в храна, добитък, материали и пари. Мястото за храма е подарено от жителя Минко Станчев, които най-много настоявал за неговото по-скорошно построяване. Възниква въпросът дали турското правителство ще разреши построяването на проектирания храм. Под влиянието на гръцката патриаршия и в строго изпълнение на своята обща строителна политика турското правителство допускало построяването на храмове при ограничени условия. Образувана е специална делегация, която трябвало да издейства нужното разрешение. Тя се състояла от видни дейци и влиятелни хора на селото.
Делегация
Те отиват в Цариград, където със съдействието на архиепископ Иларион влизат най-напред в контакт със сдружението на българските еснафи. Това сдружение приготвяло и доставяло за нуждите на турската армия необходимите материали като дрехи, обуща, седла, хамути, палдъми, тегличи, юзди, кантарми, юлари и др. То се ползвало с голямо влияние пред султана и неговото правителство. Делегацията използвала това обстоятелство. Заедно с някои от първенците на сдружението те били приети на аудиенция от султана и сполучили да спечелят неговото благоволение. Той дал съгласието си за построяването на храма. Скоро се получило и нужното официално разрешение за случая. Построяването на храма се допускало при следните условия: да бъде вкопан 3 метра в земята, да не се издига високо над нея, да няма кубета и да се нарича „попска къща“.
Успех
Въпреки ограниченията постройката е започната през 1832 година на подареното място. Населението взема живо участие: мъже, жени и деца изхвърлят изкопаната пръст с торби, с престилки и кой с каквото може. Всички работят с ентусиазъм, въодушевени от възвишена идея – да видят колкото е възможно по-скоро изграждането на своя православен храм. Някои от по-богатите селяни като Минко Станчев, Йорго Карчанов, Таню Пенчев (дядо на покойния Таню Пенчев) и др. подарявали за строежа пълни кесии с жълтици. След 5-годишни усилия постройката, ръководена от майстора архитект Димитър Серги от Трявна, е завършена през 1837 година.
Румен Жерев
