Д аниел Бачорски е лицето на новото предаване „SOS Разтребители“ по NOVA. Форматът бързо се превърна в хит, защото съчетава човешки истории, социална мисия, хумор и истински характери. В интервюто той разказва как се е родила идеята за предаването, какво го е променило като човек, защо думите „благодаря“, „обичам те“ и „извинявай“ са толкова важни, и каква е най-голямата му мечта днес.
– Дани, как се роди идеята за „SOS Разтребители“? Беше ли твоя или предложението дойде от NOVA?
– Един ден ми се обадиха от NOVA и ми представиха идеята за предаването на базата на подобни формати и ако имам интерес, да направим нещо ново и оригинално в същата сфера. Исках да преспя с идеята. Оставих си време да я обмисля и след два дни им се обадих, за да направим втора среща. Постепенно, с няколко разговора, започнахме да оформяме формата. Така че предложението дойде от NOVA, но заедно го надградихме.
– Казваш, че си дал време на идеята. В живота винаги ли оставяш нещата да „преспят“, преди да вземеш крайно решение?
– Преди не бях такъв. Бях много бърз, много емоционален, първичен. Сега обаче осъзнавам, че едно нещо не е нито само черно, нито само бяло. Има много нюанси. Важно е от какъв ъгъл ще го погледнеш и в каква посока ще го насочиш.
– Предаването върви с пълна сила и вече се превърна в хит. Как се минава от епизод в епизод, от история в история? Предполагам, че срещите със семействата действат емоционално и на теб, и на всички разтребители.
– Първите пет-шест епизода още не знаехме къде се намираме. Беше ни много емоционално. Сега, когато започват да се излъчват следващите епизоди, вече знаем, че ще става все по-различно и по-истинско.
От епизод в епизод се влиза с очакване, защото никой от нас не знае какво ще завари и кого ще срещне вътре. Социалният елемент е причината хората да харесват предаването. Историите не са задължително тежки и драматични, защото това би натоварило зрителите. Аз самият не обичам формати, които само натоварват. При нас има и много хумор. Разтребителите, техните характери и реакции „чупят“ тежестта на формата. Затова предаването става леко, забавно и гледаемо. Има от всичко – точно като в живота. И смях, и сълзи.
– Имало ли е случай по време на снимки, в който наистина да те ядосат разтребителите?
– О, имаше. Във Варна, след едно много дълго почистване, решихме с екипа да си направим майтап с тях. В края на тежкия ден ги заведохме в един ресторант, който не беше работил пет години. Пуснахме лампите и им казах: „Влизате и започвате да чистите. Няма да си тръгнете, докато не го оправите“.
Много ме ядосаха, защото се вързаха. Опитаха се да ми направят бойкот, но това беше майтап. Все пак бяха изморени и реакцията им беше напълно човешка.
– Ти работиш с тези хора от години. Каква е тайната да задържиш един екип толкова дълго до себе си?
– И така, и не е така. Да, много от тези хора са с мен от години, но в бизнеса идва момент, в който трябва да промениш част от екипа. Когато бизнесът се развива, когато и ти като ръководител се развиваш, са нужни промени. Има хора, които не обичат да се променят. Те са свикнали с нещо, но в един момент това започва да пречи на бизнеса.
През последната година се разделих с част от хора, с които съм работил дълго време. Важно е хората да са с теб дълго, но още по-важно е да си пасвате като гледна точка, характер, поведение, мислене и разбиране. Преди имах проблем да се разделям с хора. Вече го нямам. По-добре е да си тръгне човек, който не се чувства добре, и ти също не се чувстваш добре с него, за да намериш друг, с когото гледате в една посока.
– Какво е да работиш с братята си? Как успяваш да намериш баланса между личното и професионалното?
– Много е трудно. Когато си на работа и трябва да поискаш нещо, което ти знаеш, че трябва да се направи, а те не го разбират, става сложно. Ти носиш отговорността, ти знаеш, че има последствия и че ще ги понесеш. Тяхната работа е да изпълнят задачата, а после аз ще им обясня плановете, които имам.
Въпреки това през годините успяхме да намерим баланс. С Георги работим много добре. С Николай е малко по-трудно, той е по-буен, но вярвам, че и с него ще успеем да изградим още по-хубави отношения и да разграничаваме личното от професионалното.
– В социалните мрежи напоследък често използваш думата „благодаря“. Като че ли всички трябва да я казваме по-често, но я забравяме. Какво те накара да се обърнеш към тези думи – „благодаря“, „обичам те“, „извинявай“?
– Това са трите думи, които обожавам. „Извинявай“ – когато сгрешиш, да можеш да го признаеш. „Обичам те“ – да изразиш любовта и чувствата си, защото е много важно. И „благодаря“.
Като дете думата „обичам те“ не се използваше много около мен. Израснах така, че тази дума почти не се казваше. После разбрах, че това не е правилно. Трябва да казваш „обичам те“ всеки ден на хората, с които живееш, с които работиш, на хората, към които го чувстваш.
„Благодаря“ също трябва да се казва, защото това е оценка. А всеки човек живее за тази оценка. „Извинявай“ също е важна дума, защото всеки от нас греши. Никой не е перфектен.
– Имало ли е ситуация в предаването, в която си си казал: „Този път няма как да се случи“?
– Имаше такъв момент. Епизодът в Павликени. Наистина си мислех, че няма да се справим. В края на първия ден имаше толкова много работа, че не виждах не само края, а дори началото. Беше ми много притеснено, защото работим със срокове – имаме 48 часа.
Прибрах се в хотела смазан физически и психически. Но се убедих, че утрото е по-мъдро от вечерта. На следващия ден тръгнахме към обекта, всички мълчаха, никой не знаеше как ще се оправим. И тогава видях едно малко багерче. Дойде ми идеята да го извикам, да изкараме всичко навън и багерът да го натовари. В този момент всичко се промени. Много мразя някой да ми каже: „Това няма как да стане“. За мен винаги има начин.
– Какво да очакват зрителите от следващите епизоди?
– Ще видят много различни истории, обекти и поведения. Бих казал на зрителите да гледат предаването, защото няма да ги натовари. Няма да ги тормози. Ще видят нещо истинско – и през историите, и през нашите реакции, и през отношенията ни.
Хората харесват предаването, защото то помага. А хората обичат да гледат как някой помага. Ние не помагаме безсмислено. Помагаме на хора, при които има смисъл и има как да се променят нещата.
Освен това героите в предаването са много различни. Всеки носи своя характер, своята енергия, своята гледна точка. Именно тази разнородност прави формата хубав. Епизодите ще бъдат леки, гледаеми, поучителни и истински.
– Мисля, че зрителите оценяват именно искреността на образите.
– Да, така е. Те са себе си. Не се стараят да бъдат други. И колкото повече епизоди минават, толкова повече ще ги видим в тяхната истинска кожа.
– Ти като шеф нямаш притеснение да работиш с хора от различен етнос и с различна идентичност, което е похвално, защото в България все още има табута.
– Няма значение дали си ром, индиец, гей или какъвто и да е. Всеки един от нас е човек. Това, че имаш нещо различно в живота си, не те прави нито по-малък, нито по-слаб, нито по-лош. Напротив. Етикетите ги слагат хора, които нямат достатъчно широк поглед.
– Казваш, че почистването е първото ти дете. След това имаш три прекрасни деца. Какво обичаш да правиш с тях, когато не си на работа?
– Много обичам да съм с тях. Няма значение какво ще правим. Обожавам да са около мен, да си говорим, да ми разказват. Най-много обичам да комуникирам с тези деца, защото когато говоря с тях, виждам как учат нови думи и започват да мислят. Тази комуникация ми е любимото нещо.
– Различни ли са като характери?
– Много са различни. Даниел и Давид са лъвчета – родени са на 1 и 3 август. Искат да бъдат номер едно и да нямат конкуренция. Те са почти еднакви.
Боян е коренно различен. Уникален малък човек. Има характер, много е властен, много е интелигентен. Още е малък, но е много интересен.
– В момента имаш много работа. Жена ти ли е поела основната грижа за децата? Как намирате баланс?
– Продължавам да казвам, че Атанасия е уникална. Тя помага страшно много и в момента бута почти всичко в личен план. Помагат и майка ми, и баща ми, и баща ѝ. Има помощ, но когато децата боледуват, няма как – някой трябва да е до тях. Сега ще ви кажа нещо. Аз винаги съм искрен и сега също ще е така. От толкова много работа истината е, че почти месец с жена ми не сме правили секс. Работата е много, темпото е много високо, но не трябва да оставяме така нещата и затова сега отиваме на няколко почивки. Почти месец ще пътуваме. Ще се прибирам за по два дни, за служебни срещи. Имам нужда да подаря време на семейството си.
– Когато имаш толкова сбъднати мечти в личен и професионален план, за какво мечтаеш сега?
– Много хубав въпрос. Когато нямах нищо, мечтаех да имам много – най-вече финансово и материално. Когато вече имаш, мечтите спират да бъдат материални.
В момента мечтая да развия това предаване до такава степен, че да стане институция в България. Не политическа или гражданска институция, а човешка институция. Искам да правим добро за много хора, за които има смисъл. Искам предаването да стане толкова голямо, че да повлича след себе си хората и да дава добър пример.
А най-голямата ми мечта е съвсем нематериална. Искам да остарея и да стана един дърт дядка с много внуци. И до мен да бъде моята си бабичка. Искам да видя децата си пораснали, да са станали добри хора, да са щастливи, да не са лоши. Това са ми мечтите. Нищо материално.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Елизабет Методиева
