- Доц. Беленска, къде според вас е най-опасният дефицит в нашето висше образование?
- В липсата на предвидимост. Учените и преподавателите трябва да знаят какви програми съществуват, кога се обявяват, по какви критерии се оценяват и как се разпределят средствата. Ако една програма за научна дейност, вътрешен фонд, възможност за участие в проект или ресурс от хонорари стига само до ограничен кръг хора, това вече не е университетска среда, а затворен, порочен модел. Европейската харта за изследователите настоява именно за открити, прозрачни и основани на заслуги процедури. Това не е бюрократична прищявка на Брюксел. Това е защитен механизъм срещу академичното обезсмисляне на конкурса. Истинският конкурс не е само срок за подаване на документи. Истинският конкурс означава предварително публикувани правила, ясни критерии, защита от конфликт на интереси, мотивирано решение и право на справедливо участие за всички учени. Ако това липсва, най-добрите хора не просто се демотивират – те се отдръпват. А университет, който губи силните си хора, рано или късно губи и общественото уважение.
- Защо теми като академична автономност, прозрачност и дигитализация на обучението изведнъж станаха толкова важни? За много хора това звучи като вътрешноуниверситетски спор.
- Това не е вътрешен спор. Това е въпрос дали един университет е истинска академична институция или просто административна структура с дипломирани служители. Автономията на университета не е привилегия, а гарантирана от конституцията свобода, но свобода при изрично спазване на закона. Тя означава академичната общност, спазвайки закона, сама, свободно и независимо да определя как се преподава, какви научни изследвания се провеждат, как се организира вътрешният живот, как се изгражда материалната база на университета, как се формират собствени фондове и при какъв ред и условия се разходват техните средства, как се избират неговите органи на управление и как се управляват собствените му ресурси. Ако университетът няма ясни правила, прозрачни конкурси, видими процедури за разпределение на научни средства и модерно обучение, той губи най-ценното – доверие, кадри и репутация.
Проф. Милен Замфиров пред „Телеграф“: Нужно е да се преразгледа начинът на оценяване
А когато университетът загуби репутация, след това много трудно я възстановява. Съветът на Европа е пределно ясен, че академичната свобода и институционалната автономия са основни демократични ценности, а механизмите за финансиране трябва да бъдат прозрачни и да не подкопават тази автономия. Това е много важно – автономността не е право на непрозрачност. Автономността е задължение за по-висок стандарт на управление. Правилникът на един университет е именно рамката, която поставя ясна граница с беззаконието. Най-голямата грешка е, когато някой се опитва да представи прозрачността и съобразяването със законите като атака срещу автономията. Не, точно обратното е. Непрозрачността и жонглирането около закона разрушават автономията отвътре, защото превръщат академичното управление в подозрение, мълчание и зависимост от неформални решения. Един университет е силен тогава, когато правилата са по-силни от личните зависимости.
- Вие поставяте особен акцент върху правилника и ролята на факултетния съвет. Защо?
- Защото добре съставеният правилник е всекидневната конституция на академичната общност. А справедливо избраният факултетен съвет е нейният легитимен коректив. Ако тези две неща не работят, всичко останало започва да се разпада. Тогава решенията не се вземат институционално, а персонално, еднолично от силния на деня. Тогава ресурсът не се управлява по правила, а по влияние. Тогава дори добрите намерения изглеждат съмнителни. Един работещ факултетен съвет не трябва да бъде протоколна украса. Той трябва реално да обсъжда, да получава материалите предварително, да вижда финансовата и административната картина, да участва в определянето и спазването на конкурсните правила, да следи как се разпределят средствата за преподавателска и научна дейност и да гарантира, че никой не е изключен от достъп до програми по неясни причини. В противен случай академичното самоуправление се превръща в лозунг и пародия на себе си.
- Дигитализацията и симулационното обучение често звучат като модерни думи, зад които невинаги стои съдържание. Как гледате вие на тези съвременни явления в образованието?
- Имам предвид много конкретно нещо – че съвременният университет трябва да обучава така, както се работи в реалната професионална среда. Това означава интерактивни програми, казусно обучение, електронни платформи за обратна връзка, единни критерии за оценяване и силно развит симулационен компонент. Ако това не се случва, университетът не пази традиция, а просто изостава. Силно тревожно е, че в разгара на технологичния и научния напредък осъвременяването на обучението по медицина у нас е стигнало единствено до куп празни думи и мъгляви обещания за бъдеще. Докато същевременно в държавите около нас и изобщо по света реализират новопоявяващите се възможности.
И тук примерът е буквално пред очите ни. European Resuscitation Council (ERC) развива стандартизирани, доказателствено базирани програми, които обединяват онлайн подготовка, предварителни оценки, присъствено практическо обучение, екипни сценарии и оценка на уменията. Самият ERC подчертава, че курсовете му осигуряват structured, standardised approach, т.е. структуриран и стандартизиран подход към обучението по спешна помощ в Европа с фокус не само върху техниката, но и върху комуникацията, лидерството и работата в екип. Пълното присъствие е задължително, а за всички курсове има предварителни материали и предкурсови оценки. Това е модел на качество, а не импровизация.
Доц. Кунчев: От институти излизат готови антиваксъри!
Американският аналог – American Heart Association (AHA) – отива в същата посока. Програмите HeartCode и RQI комбинират електронно обучение, симулационни и практически компоненти, периодична проверка на компетентността и интеграция с качеството на болничната помощ. AHA изрично посочва, че това са висококачествени обучителни решения за здравни професионалисти, а платформата за професионално обучение Professional Education Hub е замислена като надеждна платформа за научно обосновано продължаващо обучение и поддържане на компетентността. Именно затова такива програми са толкова уважавани в следдипломната квалификация – защото са измерими, стандартизирани и свързани с реални професионални умения, а не с формално присъствие.
Още по-важно е да разберем, че интерактивното и симулационно обучение не започва едва в клиничните дисциплини. То е жизнено необходимо още в първите години на медицинското образование. Студентът по медицина в първи и втори курс не трябва да бъде оставян да си представя процесите в клетката, електронномикроскопската структура на тъканите, PCR, секвенирането или молекулярните механизми на болестта по избледнели картинки в учебник или по схеми, рисувани набързо на дъската. Той трябва да вижда качествени видеа, виртуална микроскопия, дигитални препарати, анимации на молекулярни процеси и симулации, които показват не само как изглежда едно изследване, но и какъв е неговият смисъл. Добре структурираното видео в предклинична дисциплина често замества часове мъчително четене на абстрактен текст, защото превежда сложната материя на визуален и логически език.
КРАЙ НА ЕДНА ЕРА: Студентската книжка отива в историята!
В САЩ това отдавна е реалност: Университетът на Мичиган поддържа свободно достъпни виртуални хистологични ресурси и цифрова микроскопия за студенти, а първата година в медицинската програма е изградена като интегриран модел между фундаментални науки, хистология и клинични казуси. Научните данни също показват, че виртуалната микроскопия е ефективен инструмент в медицинското образование и може да превъзхожда традиционния модел по достъпност, повторяемост и ангажираност на студентите. В Япония университетската болница на Токио развива симулационно медицинско обучение чрез цифрови технологии и сътрудничество между медицина, инженерство и индустрия – точно това е посоката на модерното обучение: ранен достъп до визуализирано, интерактивно и технологично подпомогнато знание.
- Искате да кажете, че университетите трябва да учат от тези модели?
- Абсолютно. Не казвам, че всеки университет трябва механично да копира ERC или AHA. Казвам, че трябва да възприеме логиката им: стандартизация, симулация, обективна оценка, задължителна практическа компонента, електронна проследимост и постоянна обратна връзка. Това вече се случва в региона, а ние за съжаление изоставаме. В Румъния Университетът по медицина и фармация в Клуж поддържа Център за практически умения и симулация в медицината, представен като първия по рода си в страната, насочен към обучение на всички нива на медицинската практика и към повишаване на безопасността на пациента. В Яш симулационният център е изграден с европейско финансиране и служи на студенти, специализанти, специалисти и изследователи. През януари 2026 г. в Клуж беше обявено и изграждането на най-големия интегриран център за медицинска симулация и изследвания в Югоизточна Европа.
Това е ясен сигнал накъде върви регионът. В Гърция Медицинският факултет на Университета в Йоанина изрично посочва действащ медицински симулационен център и подчертава предимството на симулаторите – обучение по конкретни клинични ситуации без риск за пациента. Това е именно философията на модерното медицинско образование. Освен това в гръцката среда съществуват и високоспециализирани центрове като Център за симулационно обучение по ехокардиография (CEST) – пример, че симулацията не е само за начални умения, а и за високоспециализирано следдипломно обучение. В Сърбия Медицинският факултет в Белград поставя на видимо място продължаващото обучение, специализациите и международните проектни покани.
В Северна Македония Медицинският факултет в Скопие показва динамична електронна академична среда, включително процедури и решения, публикувани онлайн, което е важен знак за институционална видимост. В Албания виждаме развитие на медицински структури и симулационни лаборатории както в публичната, така и в частната образователна среда. Тоест регионът не стои на място. Ако ние продължим да спорим дали симулацията и дигитализацията са нужни, съседите ни вече ще са ги превърнали в стандарт.
- Каква е ролята на електронната платформа за обратна връзка между преподаватели и студенти?
- Огромна. Без такава платформа качеството се управлява по слухове. А университет не може да се развива по слухове. Нужна е система, в която студентите дават защитена, структурирана и регулярна обратна връзка за курсове, упражнения, клинично обучение, организация и оценяване, а преподавателите също могат да сигнализират за претоварени програми, липса на координация, технически дефицити и нужда от нови дигитални ресурси. Точно това превръща управлението на образованието в процес на непрекъснато подобрение. И когато към това се добавят единни критерии за оценяване, тогава се защитава и най-важното – усещането за справедливост. Студентът трябва да знае, че ще бъде оценен по ясни и еднакви стандарти, а не според различна култура на изпитване в различни групи или катедри. Това е фундаментално.
- Ако трябва да го кажете в едно изречение – какъв е залогът?
- Залогът е дали нашите университети ще бъдат уважавани академични институции на XXI век или ще останат затворени структури, които постепенно губят хората и авторитета си. Университет без прозрачност губи доверие. Университет без честни конкурси губи учените си. Университет без симулационно и дигитално обучение губи студентите си. А университет без правила много бързо губи и правото да претендира за обществен авторитет.
ТОВА Е ТЯ:
- Доц. Людмила Беленска е преподавател по биология на човека в катедра „Биология, медицинска генетика и микробиология“ към Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2008 г.
- Завършва в СУ „Молекулярна биология“ през 2004 г., а през 2006 г. магистърска степен „Микробиология и микробиологичен контрол“ и СДК „Учител по биология“, а през 2014 г. специализира „Медицинска биология“
- През 2016 г. защитава дисертация в БАН по шифър 4.3. Биологически науки, специалност „Имунология“
- Работи в областта на автоимунните заболявания, сепсиса, неврорегенерацията и невроразвитийните разстройства, антибиотичната резистентност, генетиката, рецепторологията и паразитологията
- Автор е на няколко медицински книги и редица научни публикации с импакт фактор.
- Специализирала е в Белгия, Италия и Германия
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Людмил Христов
