Проф. Милен Замфиров пред „Телеграф“: Нужно е да се преразгледа начинът на оценяване

- Проф. Замфиров, кой според вас трябва да е приоритетът по отношение на нуждата от реформи в българското образование?

- Без съмнение приоритетът трябва да бъде мащабната инвестиция в качеството на подготовката и непрекъснатата квалификация на учителите. През последните години образователната среда се движи твърде динамично – навлизат нови технологии, променят се очакванията към компетентностите на учениците, различен е и самият начин, по който децата възприемат информация. Трябва да е ясно, че нито новите учебни програми, нито технологиите сами по себе си могат да доведат до реална промяна, ако учителят не бъде подкрепен да работи уверено и в крак с времето. Реформите следва да се насочат към по-добра практическа подготовка на бъдещите кадри и към заздравяване на връзката между университетите и училищата. Успоредно с това е важно образованието да е смислено, да не залага на механично възпроизвеждане на информация, а да постави фокус върху критическото мислене, решаването на проблеми и дигиталната грамотност. Това неизбежно изисква да се преразгледа начинът на оценяване, за да насърчаваме истинското разбиране, а не културата на наизустяване. В този нов контекст ролята на учителя се трансформира коренно – той вече не е единственият източник на информация за подрастващите, а ментор в процеса на учене и личностно усъвършенстване през целия живот.

- Смятате ли, че въвеждането на тригодишни бакалавърски програми за педагозите ще подобри подготовката на бъдещите учители?

- Във Факултета по науки за образованието и изкуствата (ФНОИ) по принцип застъпваме новостите и постоянно модернизираме учебния процес, за да откликнем на променящите се потребности и интереси на младото поколение. Смятам обаче, че към тригодишната бакалавърска програма трябва да се подхожда внимателно, защото наред с предимствата то крие своите рискове. Един от тях е краткият период за усвояване на голям обем знания и практически умения. Това може да доведе до по-повърхностна подготовка на студентите – силата е в класическите четиригодишни бакалавърски програми и те са издържани в духа на актуалните европейски и световни тенденции.

Друг риск е свързан с ограничените възможности за практика и стажове. В рамките на три години често е трудно да се разгърнат теоретичната база, практическата подготовка и професионалните умения. Поради този ефект завършилите може да се окажат в по-неизгодна позиция на пазара на труда. При четиригодишната бакалавърска програма голяма част от обучението преминава в реални условия, в различни специални училища или центрове за социална подкрепа, така че студентите имат задълбочен поглед върху действителността и изграждат необходимия капацитет.

Съществува и опасност учебните планове да бъдат претоварени, да нарасне прекалено хорариумът, което да увеличи заетостта на студентите и на преподавателите.

Допълнително понякога тригодишната бакалавърска степен се счита за недостатъчна за упражняване на определени професии, което кара много студенти да продължат образованието си в магистърски програми. Това от своя страна води до още финансови и времеви затруднения, тъй като съгласно Закона за висшето образование обучението в ОКС „Магистър“ на следващ етап трябва да е двугодишно. Нека вземем под внимание и факта, че тригодишните бакалаври могат да продължат в следваща степен само в същото професионално направление, което силно стеснява избора им на бъдеща реализация – те нямат право да се записват в магистърски програми по друга специалност.

- Как мислите, по-лесно ли ще е на следващите поколения учители да учат децата как правилно да използват AI, след като самите те са се сблъскали с него без никаква подготовка?

- Не бива да приемаме, че следващите поколения учители автоматично ще бъдат по-добре подготвени само защото са се „сблъсквали“ по-рано с изкуствения интелект (ИИ). Реално те навлизат в тази среда без системна подготовка и без ясни модели за критическо и отговорно използване на ИИ. Това означава, че самите бъдещи учители първо трябва да бъдат обучени как да си служат с ИИ разумно, етично и педагогически адекватно, преди да могат да предават тези умения на учениците. Затова във ФНОИ поставяме сериозен акцент върху постоянното актуализиране на учебните програми, върху разработването на съвременно учебно съдържание и обучителни формати, както и върху квалификационните и следдипломните курсове за учители. Стремим се да подготвяме бъдещите педагогически специалисти възможно най-пълноценно за динамичната и променлива дигитална среда. Това, разбира се, е процес, който изисква време, натрупване на опит и непрекъснат прогрес.

- От доста години се коментира, че липсват достатъчно мъже преподаватели в българските училища, защо се получава така?

- Исторически погледнато, в миналото учителите са били предимно мъже, но с времето тази тенденция се е променила значително. Смятам обаче, че през последните години престижът на професията започва да се възвръща, а заплатите станаха отново конкурентни на пазара на труда. Това ми дава увереност, че мъжете ще започнат да се завръщат към тази благородна професия. Самият аз съм бил учител и мога категорично да заявя, че тази дейност носи огромно лично удовлетворение и гордост, и вярвам, че инициативната среда и достойното възнаграждение ще привличат все повече млади мъже към преподаването.

- Подготвят ли се достатъчно специалисти, които да могат да работят с децата със специални образователни потребности и защо в образователната ни система се усеща все по-голям недостиг на такива кадри?

- Нашият факултет и специално нашата катедра „Специална педагогика“ вече над 40 години е водеща в обучението по тази специфична материя и интересът към нея бележи непрекъснат ръст. Това се дължи също и на промените в законодателството, което вече позволява на ресурсните учители да работят в общообразователните училища. Дължи се и на увеличаването на заплатите в сектора през последните години. Тези фактори напълно естествено увеличават притока на студенти към специалната педагогика и към другите програми в нашия факултет. Усещането за недостиг на кадри в образователната система е продиктувано от два основни фактора. От една страна съвременната диагностика се разви много – днес експертите (а и обществото) разпознават нуждите на децата много по-рано и по-точно. Това рязко и съвсем естествено увеличава търсенето на ресурсни учители, психолози и логопеди. Специалната педагогика е професия с мисия, с висока морална, социална стойност и студентите ни разбират, че наистина помагат чрез избора си за реализация в тази сфера. Виждам у тях огромна емпатия, сърцатост и желание да бъдат полезни, това е радостно. Убеден съм, че ако като общество и държава продължим да надграждаме условията на труд и да оказваме стабилна методическа подкрепа директно в училищата, тези ангажирани млади хора ще останат в системата и ще дават най-доброто от себе си.

- Като експерт в областта на аутизма може ли да кажем, че науката и специалистите вече могат да помагат по-ефективно на деца с това състояние и техните семейства?

- Ще започна с това, че вече се знае повече за състоянието, диагностиката е по-прецизна, затова и лекарите поставят по-точно заключение. Вече не говорим просто за констатиране на състоянието, а за ранна, акуратна и изцяло научнообоснована интервенция. По-високата ефективност днес се дължи на две ключови промени. Първо, персонализираният подход – науката окончателно доказа, че няма универсална рецепта, защото всяко дете с аутизъм е уникална даденост със свои собствени нужди, дефицити, но и забележителни заложби. Второ, разширяването на зрителния ъгъл – вече не работим изолирано само с детето, а подкрепяме и консултираме цялото семейство. Родителите са нашият най-важен терапевтичен партньор и тяхното спокойствие и информираност са решаващи за успеха на всяко лечение. Предизвикателството в работата ни е, че знаем кое не причинява аутизъм, но не и какво го причинява. Дълги години и аз, и колегите ми се стремим да изясним поне частично причините за разстройствата от аутистичния спектър и с научните си трудове борим циркулиращите ненаучни митове и легенди. В крайна сметка най-голямата ни победа като специалисти днес не е просто да се опитваме да адаптираме тези деца към образователната система, а да променим нагласите на обществото така, че то да „разчита“ и да развива техния значим потенциал.

- Какво считате за най-голям успех от времето, в което ръководите ФНОИ, и какви са плановете ви за бъдещето?

- За най-голям успех приемам утвърждаването на ФНОИ като най-големия факултет в структурата на СУ „Св. Климент Охридски“. Към 2025 г. при нас се обучават 3199 студенти, 87 докторанти и 1603 курсисти, което е обективно признание за качеството на нашите програми и висотата на преподавателския състав. Гордея се с откриването на Центъра с лаборатория за изследване на аутизма към нашия факултет. Това начинание е последваща стъпка в стратегията от последните години за активни проучвания на ФНОИ върху причините за аутизма. Ръководя екип от специалисти, който извършва проучванията на механизмите на проява на разстройствата от аутистичния спектър. Центърът не се занимава само с научна дейност. Разполага и с висококвалифицирани специалисти от нашия факултет, които консултират относно наличните социални и образователни услуги, предоставяни от държавни, общински и частни организации и институции в страната. Консултациите са преди всичко насочени към родители и специалисти и не са терапевтични сесии. При нас във ФНОИ са и изкуствата в СУ „Св. Климент Охридски“. Ние ръководим Галерия „Алма матер“ и предлагаме на вниманието на публиката интересни изложби и партньорства, чрез които даваме допълнителен импулс на дейностите в това културно пространство и утвърждаваме неговото място в средите на изкуството. Не на последно място поставям и ползотворния ни опит в привличането на млади сънародници от чужбина да учат и да се реализират професионално в родината. Гледам напред с огромен оптимизъм и съм мотивиран да надградя тези успехи в по-широк мащаб. Постигнатите резултати във ФНОИ доказаха, че когато имаме ясна визия, сплотен екип и смелост за иновации, реалната промяна е напълно възможна. Именно тази вяра в изключителния потенциал на моите колеги ме доведе до още едно съществено решение в академичния ми път – ще се кандидатирам за ректор на Алма матер. Защото най-голямото и най-уважавано висше училище в България не трябва просто да догонва бъдещето – то трябва да го създава и да предава този устрем на своите деца.

ТОВА Е ТОЙ:

• Професор е по специална педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“ и доктор на педагогическите науки

• От 2019 г. е декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата (ФНОИ) – най-големия факултет в структурата на СУ „Св. Климент Охридски“

• Основател и ръководител на Центъра с лаборатория за изследване на аутизма към ФНОИ

• Координатор е на докторантското училище към ФНОИ. Проф. Замфиров е председател на Управителния съвет на Центъра за подпомагане на чуждестранни студенти от български произход към СУ „Св. Климент Охридски“

• Председател на Сдружението на педагогическите факултети в България

• Носител на наградата „Питагор“ за 2024 г. за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки

Людмил Христов