0

В чера един от най-обичаните от феновете чужденци, играли в Левски – Далибор Драгич, навърши 50 години. Това бе повод в. "Мач Тееграф" да потърси някогашния любимец на Сектор Б, като, разбира се, не пропусна да поиска неговото мнение за случващото се на „Герена“.

„Много хора от България ми се обадиха за празника. Трогнат съм. От някогашните ми съотборници в Левски ме поздравиха Топчо, Илиян Стоянов, Пантелич“, - похвали се пред нас босненецът, който от 6 години живея в Нови Сад.

"Не съм предполагал, че ще стана такъв левскар. Разбира се, че продължавам да следя какво става с отбора. Със сина ми дойдох и гледахме финала за Купата срещу ЦСКА с феновете. Това, което видях и изживях, беше нещо невероятно. Хората около мен се прегръщаха и плачеха от радост. Щастлив съм и затова, че нося късмет на Левски. Когато съм дошъл на стадиона, все побеждаваме", обясни той.

"Сините" възкръснаха при Мъри. Не искам да обиждам всичките ни треньори преди това, но Стоилов е нещо друго. Разбира си от работата, а и е много добър и честен човек. Когато аз дойдох в Левски, си личеше, че ще стане голям треньор и това е неговата професия. Научи много неща от Люпко Петрович. Направи ми впечатление, че откакто Стоилов пое Левски, по-силната част ни е защитата. На финала стояхме перфектно в отбрана и не дадохме на ЦСКА никакъв шанс. Браво и за смелостта му да заложи на Пламен Андреев. Не знам някъде в Европа вратар на 17 години да е извел отбора си на финал за Купата с капитанската лента срещу вечния съперник. От защитниците много силно впечатление ми направи човекът, който играе с номера, с който аз играех навремето – 23 – Сонко Сундберг."

„За съжаление ПАОК беше най-трудният възможен съперник. Дано да са в по-ранен етап от подготовката си и да ги хванем неподготвени. Не мога да дам прогноза, но ако слушат и изпълняват указанията на Мъри имаме шансове. А в първенството съм сигурен, че до последно ще сме в борбата с Лудогорец", завърши Далибор Драгич.