- Боряна, честит рожден ден на патерица! Преди няколко дни най-близките ви приятели ви изненадаха по повода. Каква равносметка си правите обикновено по това време на годината?
- Понякога на рождения ми ден ме обзема някаква носталгия. Този път се отдадох хем на работа, хем на готини хора, с които да се обградя около мен. Равносметката ми беше, че трябва да имам повече време за себе си и за моите близки, за да се чувствам добре!
- Участвате в късометражния игрален филм „Пътят към звездите“ на Николай Урумов, посветен на кинооператора Григор Кумитски и чиято премиера е на 10 юни в кино „Одеон“. Какво означава за вас лично участие в лента, посветена на човека, загубил живота си, за да спаси друг?
- Много отговорно е подобно начинание. Със сигурност исках да се включа в този проект, първо защото историята е изключителна. Второ – защото много вярвам в Меги и нейния талант. И не на последно място – защото наистина филмът е посветен на един истински герой на нашето време, който, освен че беше изключително талантлив и никога не съм чувала лоша дума да се каже за него, дори когато беше сред нас, бе и изключителен професионалист. Тези смели хора, които имат такива постъпки в живота си, смятам, че са много голяма рядкост – да спасиш чужд живот дори с риск за твоя. Цялата тази история е много докосваща. В началото имах лек страх от това дали ще имам достатъчно време да се подготвя, дали ще бъда достатъчно добра да се включа, защото наистина отговорността е много голяма, когато се касае за филм, посветен на толкова голям човек, обичан от толкова много хора и колеги професионалист.
- Каква е вашата героиня?
- Моята героиня е много силна жена, която търси път към своето дете. Някак си благодарение на знаците, които той й дава, някои доста тежки на моменти, тя намира път отново. Интересното в тази история е предизвикателството да се въвлечеш в такъв тип сюжет, който не е лек и не е за всеки. Аз знаех, че трябва да си партнирам с артист, който е на много по-малки години, трябваше да играе ролята на мой син и химията тук беше изключително важна. Ще успеем ли да се справим с тези сцени? Ще ни натежат ли много на сърцето? Ще успеем ли да предадем правилно посланието?
Докато майката търси път към своето дете, тя затваря няколко врати. В пряк и в преносен смисъл. С времето разбира, че трябва да е по-отворена и открита със своите чувства и мисли към своето дете, независимо то на каква възраст е. И да се говори за нещата с открито сърце може би понякога е по-важно, за да може да те разбере едно дете.
- Част от сценария е вдъхновен от реалната история на съпругата и сина на оператора и техния личен опит да продължат след внезапната му загуба. Какво си казахте вие самата, след като прочетохте сценария и се превъплътихте в този образ?
- Смятам, че моята професия е много силна в това да успяваш да се поставяш в обувките на тези персонажи и доста често осъзнаваш хората и техните преживявания до какви състояния и какви пътища могат да ги заведат и започваш да осъзнаваш чуждите съдби. При изграждането на един персонаж е много трудно да влезеш в неговите обувки, да осъзнаеш, че трябва много смело да го защитаваш, независимо дали играеш положителен или отрицателен образ. Предизвикателството в тази роля беше размерът на емоцията, която тази жена изпитва. И как тази емоция тя се опитва да я прикрие и именно с това прикриване какви поражения може да направи на своето дете.
- Премиерата е на 10 юни. Какви са очакванията ви за реакцията на публиката към този толкова специфичен и емоционален сюжет?
- Мисля, че всеки един жанр има своята публика, всяка една история също има своята публика. Комедията събира доста често по-голяма аудитория, но тук смятам, че тук историята е много силна. Смятам, че филмът би представлявал интерес за доста хора, защото посвещението е много силно, а и препоръчвам на всички да видят играта на малкия Самуил, защото тя носи много надежда за всички артисти, които идват след нас.
- Говорите с голяма емоция за филма. Историята наистина много ви е докоснала.
- Аз си спомням реалната случка, това, което той направи, жертвайки живота си. Изминаха почти 10 години оттогава. Аз не съм работила чак толкова много с него, но всички, които са се докосвали до него, са имали най-добрите думи за него. Много ме докосва, защото си спомням момента, когато се случи това и как той се отрази на много мои колеги, дори на самата мен. В днешно време наистина е много трудно да намериш такива жертвоготовни хора като него.
- Изпреварихте следващия ми въпрос – има ли такива хора все още в днешно време? Да поставят нечий друг живот над своя.
- Мисля, че има. И те ни дават много смисъл. Естествено най-важното в такива ситуации е краят да е положителен за всички страни. Уви, нашият случай не е такъв. Мисля, че посланието, което един човек оставя, дори да не е сред нас, е много силно – за вярата в доброто и че смелостта е голямо качество и не всеки я притежава.
- Как успявате след един тежък снимачен ден да се върнете към нормалния живот и да свалите бремето на героя от себе си?
- Специално тук снимахме много сгъстено – по 12 часа, а понякога и повече. Много трудно можеш да излезеш. Когато твоят партньор е на едни свежи млади години… Искам да кажа, че той е изключителен борец, издържаше много дълги часове снимки, които много малко деца на неговата възраст могат да издържат, особено когато и ние не снимаме нещо смешно и забавно. Затова и съм толкова горда с него. Когато пресъздаваш една такава история, има много напрежение, защото залогът е голям. Знаеш на кого е посветен този филм и искаш да си оставиш сърцето и душата, за да може историята да се пресъздаде по най-добрия начин.
- Вие пресъздавате истории и на сцена. В театъра играете в изключително успешни постановки като „Място, наречено Другаде“ и „И верният отговор е...“. Как поддържате баланса между сцената и камерата?
- Може би всичко е въпрос на много работа и опит. Има някои хора, които от раз успяват да намерят баланса. При мен е дошло на база опит и на двете места. Не мога да кажа кое ми е по-любимо, няма как да отговоря. Двете, колкото и да си приличат, толкова и се различават и заради това са ми толкова интересни и обичам да ми се случват и двете. Случвало ми се е през деня да снимам, а след това да имам представление. Това те вкарва в една особена кондиция на работа, която много обичам, защото много дисциплинира.
- В последните години успешно съчетавате актьорството с позицията на кастинг директор. Как помага опитът ви пред камерата, когато трябва да избирате други актьори?
- Мисля, че много ми помага. В началото, особено в първите случаи, ти трябва да си много в кондиция и да подаваш адекватен текст на човека пред камера. Отговорността е много голяма, защото това е техният шанс, заставайки пред кастинг камерата. Ако те са на 100%, ти трябва да си на 120%, за да знаеш, че никъде по пътя си и по неговия път не си го провалил. Все повече с времето осъзнах колко е отговорно. Отношението към актьорите на тези кастинги трябва да е на ниво, с много голямо уважение и респект, защото този човек е отделил от времето си да дойде. И да даде най-доброто от себе си, затова и ти също трябва да дадеш най-доброто от себе си за него.
- Какво виждате първо в един актьор, когато влезе в стаята за кастинг – кои са знаците, че той е „правилният човек“?
- Намирането на правилния човек за различните проекти е много субективно. За мен на първо място е, когато влезе в кастинг стаята да не е притеснен. И след това започва работата. Има хора и актьори, които с много труд и работа достигат до своите роли, има и други, които от раз им се получава и още от началото знаеш, че са те. Много е специфично и много зависи.
- Смятате ли, че в България има достатъчно нови лица, които чакат своя шанс, или пазарът е твърде малък? Давате ли често шанс на нови лица?
- Да. Това е едно от много задължителните неща. Новите лица представляват много голям интерес за българския зрител също. Аз не лимитирам моите кастинги. Те доста често са отворени към много голям брой артисти. Даването на шанс на млади лица е много важно за мен.
- Щастлив човек ли е Боряна Братоева?
- О, това е много субективно. Смятам, че всеки един човек, който е в артистичните среди, търси себе си постоянно и има много колебания за това, което прави, и затова и понякога щастието му убягва. Но особено след рождения ми ден и хората, с които съм заобиколена, смятам, че съм щастлив човек.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Да бъдат щастливи хора, да намират смисъла в себе си и да се грижат за себе си. Пожелавам им едно магично лято!
Това е тя:
-Родена е на 2 юни 1989 г. във Варна
-Завършва Математическата гимназия във Варна
-Учи две години право, а след това завършва актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Маргарита Младенова
-Дебютира в театъра като Кара Палавеева в постановката на Пловдивския драматичен театър „Сестри Палавееви“ по едноименния роман на Алек Попов
-Участва в редица тв продукции и филми
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Екатерина Томова
