Давид Суарес е един от играчите, които през лятото се появиха в Ботев Враца. И се превърна в един от неизменните титуляри. Той говори за ситуацията в тима, живота си в България, както и за предстоящата битка днес с Крумовград за авторитетното испанско издание „Спорт“.
- Какво те накара да отидеш в България?.
- Възможностите, които имах в Испания, бяха само за отбори от Трета дивизия и то без амбиции. Тогава ми се обади български агент. Същият доведе Дани Мартин, който ми е приятел, в Черно море. Той ме запозна с офертата на Ботев Враца. Имах два готови варианта за Испания, а и съмнения, защото в България нямаше да бъда сам, а със семейството си. Казах на агента изискванията за училище за детето, жилище. Клубът реши тези неща за един следобед и си казахме: „Добре, нека опитаме професионален футбол!“. В крайна сметка това бе възможност да се покажа и да отворя вратите за цяла Европа за мен.
- Какъв е футболът в България? Какви са разликите с Испания?
- В Испания не съм играл в Примера или Сегунда. Най-високото ниво, което съм достигал, беше Третото. Това, което забелязвам тук, в България, е, че футболът е двупосочна улица (б.р непрестанни атаки към двете врати). Малко по-шантаво е. Опитваш се да успокоиш мачовете, когато виждаш, че са твърди луди. Но феновете те молят за обратното. Искат да продължаваш да атакуваш, дори и да водиш с 3:0. Те искат да се забавляват на трибуните, не искат да гледат позиционен футбол. Това е различното. В Испания се играе малко по-тактически, по-позиционно. Треньорите не искат такива луди мачове - напред-назад. Тук мачовете приличат на боксов двубой.
Кои са най-близките му испанци, които се подвизават у нас и кой от семейството му знае български - четете в броя на "Мач Телеграф"
