С типендиите за успех на студентите трябва да бъдат чувствително увеличени. За това настояха от Националното представителство на студентските съвети (НПСС) по време форум за висшето образование, който се проведе в Националната спортна академия (НСА).
Според Ангел Стойков от НПСС стипендията за успех изостава 10 пъти спрямо докторантската. Освен това миналата седмица младежи алармираха за сериозен недостиг на средства във вузовете, с които да се стимулират отличниците. Над 1600 млади мъже и жени от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" остават без стипендии заради липсата на финанси. Това се обуславя от липсата на редовен бюджет, с който парите трябваше да се актуализират, отчитайки и решението на Върховния административен съд, с което право на стипендия вече имат и обучаващите се в платена форма. Към момента в Пловдив класирани за стипендия са само тези с успех над 5,85. Недоволството на студентите е подкрепено от ръководството на университета, което за разлика от други вузове в страната не увеличи размера на стипендията и тя остана 105 евро месечно. От МОН коментираха, че заради удължения държавен бюджет няма параметри за увеличаване на ресурса за стипендии.
Устойчиво
„До 2030 г. системата на висшето образование трябва да е по-устойчива финансово“. Това мнение изрази проф. Лиляна Вълчева, председател на синдикат „Висше образование и наука“ (ВОН) при Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), по време на дискусията в НСА.
ВРЪЗВАТ ДВАТА КРАЯ: Повече пари за студентите!
„Методиката за финансиране на висшите училища по формулата за качество с увеличените коефициенти по професионални направления и с критериите, които са заложени в Постановление 328, дават своите резултати“, заяви още тя и добави, че 14 висши учебни заведения са подобрили своите резултати. „В първата група с високи доходи са вече 10 университета, а за предходната година бяха шест“, поясни синдикалистът. Сред тях са Софийският университет „Свети Климент Охридски“, Медицинският университет – София, Техническият университет – София, Пловдивският университет и др.
Данните, които синдикалистът представи, сочат, че от 2000 до 3000 евро е средната брутна работна заплата в 10 висши училища. От 1500 до 2000 евро е средната брутна работна заплата в 10 университета, а под 1000 евро са шест.
Наблюдение
„Висшето образование вече е една от най-наблюдаваните и най-оценяваните публични системи“, коментира доц. д-р Валери Апостолов, председател на синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“. Според него без достойно възнаграждение ректорите не могат да привлекат млади кадри и да ги задържат. „Трябва да има предвидимост в публичното финансиране. Поддържането и надграждането на механизмите за качество трябва да бъде основано на ясни и обективни критерии“, допълни Апостолов.
Студентските и докторантските стипендии скачат!
На събитието присъстваха още заместник-министърът на образованието и науката академик Николай Витанов, ректори на университети от цялата страна, както и представители на бизнеса. Акцент на форума бяха финансирането, качеството на образованието и необходимостта от приемственост в политиките за висше образование.
Обединение
„Думата „образование“ обединява всички висши училища и трябва да разберем, че разделението не е от полза, а обединението и приемствеността са нещото, което ни носи просперитет“, това каза домакинът на форума проф. Красимир Петков, ректор на НСА. Той призова за конструктивен диалог и споделяне на полезни идеи.
До 300% скок на таксите в университетите?
Заместник-министърът на образованието и науката академик Николай Витанов каза, че през последните две години министерството е откликвало на всички положителни инициативи от страна на академичната общност. „Силно се надяваме инициативите, които имаме в министерството, да бъдат продължени от следващите управляващи, за да продължим да работим с университетите“, каза още заместник-министърът.
„Качествено висше образование може да се предлага само там, където има и научни изследвания“, каза проф. Георги Вълчев, ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и председател на Съвета на действащите висши училища в Република България (СДВУРБ). По думите му системата се нуждае от развитие и корекции, но връщането към принципа на уравниловката ще бъде изключително негативно за цялата система. Той подчерта необходимостта от споделяне на ресурси между университетите, активизиране на партньорството с реалния бизнес и по-бързото внедряване на научните изследвания в реалната икономика.
„Висшето образование като че ли не е съвсем реален приоритет за политическия и обществен живот“, каза доц. Борислав Великов, член на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той представи данни за заетостта на завършилите висше образование, като според Евростат 95,4 на сто от тях са заети, но едва 59,6 на сто работят на позиции, изискващи висше образование - останалите работят на позиции, за които не се изисква диплома.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Людмил Христов
