„Реших да си початя с Келиан ван дер Каап. В България той е добре познат, но в Нидерландия все още минава за напълно неизвестен. Това е една история за eгоизъм, лош късмет и сблъсък с расизъм“, написа журналистът на свободна практика Мерджин Слатер и се похвали, че се е получил интересен разказ, който намери място в ефира и страницата на RTV Noord. Вестник „Мач Телеграф“ реши да го предостави на своите читатели.
Подобно на много футболисти, Келиан ван дер Каап мечтае от дете за славна кариера. Грьонинген се смята за трамплин за по-високото ниво, но 24-годишният марумец (б.р. роден е в община Марум край Грьонинген) търси успехите по различен път. Това е история за дързък човек. Когато френският рефер Жереми Пиняр даде последен сигнал на 21 юли, стадион „Георги Аспарухов“ избухна. Левски току-що е победил с 2:0 един от топ отборите на Гърция – ПАОК. Публиката е в делириум, а Ван дер Каап празнува победата с широка усмивка на лицето. Именно затова бе дошъл в столицата на България.
Шест месеца по-късно отново е в Грьонинген и се поти в новата база на местния клуб (б.р. възстановява от операция). Компания му правят Лучано Валенте (Грьонинген) и Леонел Мигел (Спортинг Хихон). Той прави упражнения за колене. Българското първенство ще се поднови през февруари и Ван дер Каап се възползва от възможността да се върне на родната земя. „Първо посетих родителите ми. Винаги го правя. Това е отправната ми точка“, казва той.
ГНЯВ
Ако попитате фен на Грьонинген: „Кои са петте най-добри активни футболисти, които са клубни рожби?“, то няма голяма вероятност Ван дер Каап да е сред тях. За разлика, например, от имена като Ханс Хатебоер, Бьорн Майер и братята Бакуна. Келиан не може да се съгласи с това и се надява да блесне отново в Европа, а защо не и в Шампионската лига, за да го промени. Стига да има възможност. Убеден е, че и тази страна на монетата ще му се падне. Ако е зависело само от него – кариерата му щеше да започне с Грьонинген.
Камбюр обаче е по-решителен и още на 11 години го привлича в редиците си. Двете школи обаче се обединяват след година и изглежда, че мечтата му ще се сбъдне. По това време обаче той играе като халф, в Грьонинген не смятат, че е сред добрите. „Тогава се разплаках, а не трябваше. Това е последният път, когато се просълзих заради футбол“, усмихва се сега Ван дер Каап. За да остане в полезрението на Грьонинген му препоръчват да се премести в Би Куик 1887. И го прави със съгласието на майка си Барбара и татко Албертус. Междувременно отново е привикан в Грьонинген, но там пак решават, че...не е толкова добър.
Чакането за пробив при мъжете обаче се открива на друго място. Харкемасе Бойс го кани за проби заедно с негов съотборник и той не се колебае, нищо че Би Куик не са доволни. „Казаха ми, че ще има последствия за мен, ако играя в контрола. Спомням си, че татко ми каза да бъде егоист, защото става въпрос за кариерата ми. Счупих ръката си на две места в този мач. Разбира се, Би Куик бяха разочаровани. Тимът имаше шанс за първото място, а аз не играх в два двубоя. Загубихме ги и бяхме задминати. Бях ядосан, но това са част от уроците, които научих. Постъпих егоистично, но истината е, че отново бих го повторил“, признава той.
ПРОБИВ
Ван дер Каап обаче остава само още един сезон в отбора си. Отново му се отваря възможност за Харкемасе Бойс. Треньорът Хенк Хердер пък решава да го преквалифицира в централен защитник, но научава и други ценни уроци. „Имахме истински фенове. Такива, които се сърдят, когато паднем. Никога преди това не съм имал подобно преживяване. Когато гостувахме на Шевенинген – всички пътуваха с нас. Наистина бях изненадан. Тези неща те подготвят за професионалния футбол“, продължава той.
В новата си роля успява да убеди Грьонинген, че е...добър! Третият опит е успешен и сбъдва мечтата си. Всичко обаче приключва бързо, защото Гордостта на Севера не може да го задържи по финансови причини. „Там се развих много бързо. Станах титуляр и дори бях капитан. Предложиха обаче договори само на Тийс Далинга и Даниел ван Каам. Трябваше да си тръгна отново, точно когато започна да се получава. Човече, толкова бях бесен“, скача Ван дер Каап. Спасението отново идва от Леоварден – Камбюр му предлага договор.
„Още на девет години се запознах Хенк де Йонг, а първото нещо, което той ми каза вече като треньор при мъжете бе: „Пич, ти порасна!“. Започнах да се уча и на тактика“, казва Ван дер Каап. Записва и все повече минути на терена, макар титулярната двойка да е Мак Интош – Шутен. Камбюр върви към елита и тогава идва нов удар – COVID-19. През следващото първенство логичното все пак се случи. Камбюр стана шампион на по-долната дивизия. Келиан вече се примирил, че изкара още един сезон там, когато му се обажда Раймонд Атевелд (б.р. бивш кадър на Грьонинген) и го кани в Макаби Нетаня. Ван дер Каап се замисля.
„Исках да играя. В Леоварден бяха доволни от мен, но се чувствах като куче в тясна клетка. Реших да рискувам, да живея сам за първи път. И то в Израел. Тренировка, прибиране у дома, сън, тренировка, пак у дома, спане, мач и отново в квартирата. Чувстваш се и самотен“, споделя той за ежедневието си в Обетованата земя.
Целия материал четете в днешния брой на вестник "Мач Телеграф"
Мач Телеграф
