З а милиони хора по света денят не може да започне истински преди първата чаша топъл чай или кафе. Един нов навик в кухнята обаче може да ви накара да се замислите сериозно следващия път, когато решите да пуснете електрическата кана тази сутрин.
Учени от Университета на Куинсланд издадоха спешно предупреждение относно огромните количества микро- и нанопластмаси, които пластмасовите чайници отделят по време на работа. Тяхното изследване разкрива шокиращи данни за нивата на пластмасово замърсяване, на които сме изложени всеки ден.
Проучването установява, че само при първото кипване на вода в чисто нов пластмасов чайник се отделят около 12 милиона наночастици на милилитър. Превърнато в реални пропорции, това означава, че в една средностатистическа чаша чай от 250 мл могат да плуват близо 3 милиарда опасни пластмасови микрочастици.
"Използването на пластмасови кани за загряване на вода е ежедневие за милиони хора по света и ние открихме, че този прост навик може да освободи малки пластмасови частици във водата, която използваме всеки ден" – предупреждава д-р Елвис Окофо, водещ автор на изследването. "Новите пластмасови чайници отделят значителни концентрации от тези частици във водата по време на кипене".
Досега учените знаеха за микропластмасата в самите пакетчета чай, но мащабът на замърсяване от самите уреди оставаше неясен. За да проследят дългосрочния ефект, изследователите са анализирали водата след 150 последователни кипвания в един и същ уред.
Интересно откритие в проучването показва, че съставът на чешмяната вода играе ключова роля. Ако живеете в регион с твърда вода (богата на варовик), количеството на отделените пластмасови частици намалява значително.
Учените предполагат, че минералите в твърдата вода бързо образуват естествен защитен слой (котлен камък) по вътрешността на каната, който буквално капсулира пластмасата и пречи на нейното разпадане във водата.
Въпреки че пластмасовите микрочастици вече са навсякъде около нас, дългосрочните ефекти върху човешкия организъм все още не са напълно изследвани, което тревожи учените. Нарастват опасенията за способността на тези наночастици да проникват директно в клетките и да променят техните функции – особено при децата и техните развиващи се органи.
