Двубоят Левски-Кайрат, спечелен от „сините“ с 1:0 във вторник, ще остане завинаги в историята на „сините“. И ще заеме много специално място в нея. Още по-радостно е, че той ще настани там с хубави спомени сладка победа. Този мач слага край на една велика и славна епоха в историята на Левски. Това беше последният сблъсък на „сините“ в евротурнирите в техния храм - стадион „Георги Аспарухов“ в този му вид. Мястото, което е свято за всеки левскар до края на годината повече няма да приема международни мачове. През следващата пролет се очаква стадионът да бъде разрушен. А две години по-късно на негово място да се роди ново бижу, каквото милионите привърженици на Левски безспорно заслужават.
Раздялата със сегашния дом на клуба и краят на мачовете в Европа, безспорно е нещо тъжно. Но пък се очаква на него да се появи нещо прекрасно. А на него да бъдат изписани следващите прекрасни страници от историята на Левски. Тези, които бяха изписани досега са достатъчно славни, а прекрасните мигове за феновете, изживяни на „Герена“ – неизброими. Както в България, така и в Европа, но в следващите редове ще се фокусираме само върху международните мачове.
Левски започва ударно европейските мачове на своя стадион при дебюта си в срещи под егидата на УЕФА през 1965 година. Тогава, на 3 октомври в турнира за Купата на европейските „сините“ разгромяват шведския шампион Юргорден с 6:0. А след загубата в първия двубой в Стокхолм с 1:2, елиминират съперника с общ резултат, възлизащ на специалното за всеки левскар 7:2. Така че символиката започва още от самото начало. А кой друг да вкара първия гол ако не най-великият в клубната история – самият Георги Аспарухов, чието име носи стадиона. Гунди дава началото на погрома над като в рамките на 5 минути между 13-ата и 18-ата вкарва два гола след асистенции на Сашо Костов. Още в следващия кръг – на осминафиналите в турнира един срещу друг излизат двама от титаните на световния футбол по онова време – Аспарухов и Еузебио. На 10 ноември 1965-а Левски посреща един от най-силните тимове на континента – Бенфика. Двубоят между „сините“ и португалския гранд и техните грандиозни звезди се води с променлив успех и завършва 2:2. Гунди се отчита с гол и асистенция, но Еузебио на два пъти изравнява за Бенфика, за да се оформи крайното 2:2. И тук също има символика. Първият гол за противника на „Герена“ е вкаран от португалец. А последния гол не само за Левски, а и въобще на стадиона в международен мач, също бе дело на португалец – Сержиньо.
В своя дом за тези 61 години, които изминаха от първия евромач, Левски може да се похвали, че е побеждавал редица силни съперници. Хронологично ако трябва да изброим техните имена това са Юргорден, Аустрия Виена, Днепър, Хайдук Сплит, Брьондби, Оксер, Динамо Букурещ, Олимпик Марсилия, Гент, Спортинг Лисабон и ПАОК Солун. А без да успеят да спечелят от „Герена“ са си тръгвали още Бенфика, Щутгарт, Бешикташ, Галатасарай и Лил.
Равносметката в изиграните 76 мача на стадион „Георги Аспарухов“ включва 46 победи, 14 равенства и 16 загуби, при голова разлика 146:61. Автор на най-много голове е Кирил Миланов – 8. Следват Георги Аспарухов и Павел Панов, които са се разписвали по 7 пъти.
Пак на „Герена“ е записана и рекордната победа не само за клуба, а и за българските тимове в Европа като цяло – 12:2 над финландския Рейпас на 16 септември 1976 година в турнира за КНК. В този мач пък Кирил Миланов става първият и последен засега играч, отбелязал 6 гола в един двубой за български отбор в евротурнирите.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
