П рез пролетния дял на първенството Левски продължава натрупаната инерция от началото на сезона. Отборът успя да изгради свой стил на игра, което представляваше трудност през последното десетилетие. Треньорът Веласкес изгражда стил, подобен на друг испански специалист, а именно наставника на ПСЖ - Луис Енрике. Сходствата в тактическите им замисли се изразяват в това, че и двата отбора практикуват позиционен футбол, в който притежанието на топката е изключително важно.
Левски във атака изглежда опасен и изнася топката в система 3-4-3 като в повечето случаи Гашпер Търдин влиза между двамата централни защитници и е основния двигател в изнасянето – Вуцов-Димитров, Търдин, Вуликич – Алдаир, Бурас, Сула, Майкон – Бала, Око-Флекс, Сангаре. Друга интересна ротация, с която Веласкес изненадва опонентите, е ролята на защитник номер 1 за изминалата година - Майкон. Неговите комплексни качества и поливалентността му водят до използването му както в халфовата линия като вътрешен полузащитник, така и като човек на фланга, държащ ширината. С това той наподобява на левия краен бранител на ПСЖ Нуно Мендеш.
Друго сходство в играта на двата тима е, че Левски държи да овладее центъра на терена чрез числено преимущество. „Сините“ оформят ромб между Бурас, Сула, Майкон и Бала, или Око-Флекс. Четириъгълникът при парижани се оформя от Хакими, Заир-Емери, Витиня и Нуно Мендеш. По този начин Левски винаги разполага с човек повече и така успява да създаде опасности пред вратата на съперника. Десния фланг се държи в повечето случаи от Алдаир, разчитайки се особено на неговата скорост, центриране и издръжливост. Той е човекът, който във фаза атака играе ролята на крило, а в защита на бег.
Антонио Захариев
Цялото мнение четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
