К олко пъти в последната седмица чухте: „ЦСКА 1948 ще вземе Купата, а Лудогорец мача за първенство?“. Признайте си, не е срамно.
Почти всеки фен на ЦСКА вярваше, че двата тима ще се договорят и всеки ще си вземе каквото му трябва. Едната колона на тези празни от съдържание слухове рухна в първите минути на финала, когато отборът на Ивайло Петев буквално размазваше този на Тодор Янчев. И в крайна сметка заслужено вдигна трофея. Дори при този развой обаче имаше хора, които смятаха, че в неделя ЦСКА 1948 няма да се напъва, за да направи мръсно на своя съперник от „Българска армия“. Но и тази колона рухна бързо, гледайки колко здраво играят футболистите, вече водени от Атанас Рибарски, жадни за реванш заради изгубения финал. И в крайна сметка отмъщението бе сервирано студено, както обикновено стана.
Да живее феърплеят? Защото в българския футбол има такъв, противно на всички безумни приказки за уреждане и навеждане. В дъното на класирането подобни неща може и да се случват в отделни моменти, но на върха на класирането е изключено. Как някой ще каже на Ивайло Чочев да не играе? Или някой да заяви на Уелтън да спре да финтира другия кръг, защото феновете на Левски искат ЦСКА да не е шампион? Глупости. Живеем в 2023 г. Всеки играе колкото може. Ако Лудогорец бяха по-добри от ЦСКА 1948 да ги бяха били в Бистрица. Ако са по-добри от Левски, да ги бият в събота в Разград...
Целия коментар четете в днешния брой на вестник "Мач Телеграф"
Мач Телеграф
