З везди от „Ахат“ е кръстен на главния герой във фантастичен роман, признава самият той пред „Телеграф“.
„Звездомир е герой в книга от научна фантастика, баща ми я е чел, когато майка ми е била бременна с мен, много му е харесало името. Романът е „Повелителят на звездите“, така гласи семейната легенда. Не съм го чел. Той е най-вероятно от съветски автор. Татко го е чел в библиотеката на военните летци в Безмер, където съм роден. Заглавието звучи много яко не само на руски и български, а и на английски, но така и не намерих тази книга“, обяснява Звездомир Керемидчиев. А за фамилията казва, че е дошла от три поколения преди него - „Керемидчия е бил прадядо ми, който е имал малка фабрика за всякакви керамични изделия. Аз съм последният с нея - преди мен баща ми, неговия баща и дядо му“.
Военен
Звезди разказва: „Баща ми може и да е искал да стана летец, но аз никога не съм искал. Вълнувам се за самолетите, защото съм израснал около тях. Едно време имаше магазини „Млад техник“ до кино „Цанко Церковски“ и отивахме там един час по-рано да разглеждаме малките модели. Направих си цяла ескадрила макетчета – изтребители, товарни, пътнически“.
Вокалистът на легендарната група „Ахат“ обяснява: „Аз исках да стана моряк. Братовчед ми стана морски капитан и когато беше в отпуск, разказваше интересни неща. Аз в 8-и клас реших, че искам така като него да обикалям целия свят и да кандидатствам във ВМУ, Военното морско училище“.
Но един ден съдбата се намесила. „За няколко часа реших да стана певец. Просто да опитам. Винаги съм пеел, откакто се помня – с магнетофона на баща ми, с радиото. По-големите ме качваха на една маса пред блока и аз пеех, каквото се сетя. Доставяше ми удоволствие. Голяма веселба! После в училището се появи групата „Аналгин“ през 1981 г. В пролетта на 1982 г. Георги Христов идваше в читалището, той живееше наблизко тогава, сядаше и гледаше какво се случва по сцената. Той вече имаше записи в БНР, една много хубава балада, „Следи“, на която наскоро направи кавър, ако не се лъжа, и бе записал едно фънки рок парче, много хубаво. Той ми е набор, 1964, но бе влязъл по-рано в училище и беше завършил вече, бяха го приели в Консерваторията. И ми каза по-сериозно да се занимавам с музика. Написа ми телефоните на Жечка Възвъзова и Лили Ненкова, двете са покойнички, първата по солфеж, другата корепетитор, които да ме подготвят сериозно за кандидатстване. Направиха го и ме приеха, завърших Консерваторията“.
Звезди разяснява: „След този разговор с Жоро взех решението. Въпросът бе да кажа на нашите да ми дадат кинти за уроците. Бях абсолютен отличник по български, но по математика ми трябваха уроци за ВМУ. Плувах, скачах, физически бях много добре подготвен. Казах на баща ми – „Искам да кандидатствам в Консерваторията“. Той ме погледна и се зачуди: „Какво е това нещо?“ - „Музикална академия“. Викам: „Сериозно, искам да се пробвам“. Изпитите са в началото на юни. Трябват ми пари, по 5 лв. за солфеж и за пеене“. И вместо пет, се получаваха 10 лева. През април и май се подготвих, а в началото на юни ме приеха и започнах професионално да се занимавам с музика. С Оги Цолов и Вили Джуров бяхме трима певци“.
На границата
Звезди си спомня за казармата: „Приеха ни и ни пратиха войници. Аз бях в Гранични войски – вече не съществуват такива, в Кюстендилския отряд, поделение 56 460. Баща ми много се зарадва – „Чудесно, планина, куче, свобода, да ти дойде акълът в главата!“. Можеше да ме уреди в Доброславци, но не беше такъв човек. Изкарах две години. Държаха ме в т.нар. маневрена група. Като имаше поводи, банкети и т.н., ние ходихме да свирим. Командирът на отряда ни пращаше на всякакви мероприятия“. Звезди обяснява: „В групата имаше и други музиканти. Свирехме юнашки песни – „Имала майка едно ми чедо, Никола“, но и рок парчета. Имаше по-забранени, но фуражките си затваряха очите за тях. Свирехме неща на „Тангра“, „Щурците“, Deep Purple, Whitesnake... Имаше огромна група музиканти. Ние бяхме 4 души – две китари, бас и барабани, а другите бяха 5 човека с народни инструменти. И двете банди общо звучахме като танк, в смисъл мощно, свирехме всякаква музика и поради тази причина навсякъде – от абитуриентски балове, през сватби до кръщенета“. А след това: „Имахме си стая, вътре имаше апаратура. Не си губехме времето. Дори направихме авторска песен, спечелихме фестивал и ни дадоха по една седмица отпуска и то месец и половина преди уволнението, едно време такива неща не се допускаха. Бях взел текст от стихосбирка на полковник от военното контраразузнаване. Ползвах думи от негово стихотворение, добавих думите за припева и стана. То е по-леко парче, като „Богатство“ на „Тангра“ – поп рок, по-лек стил. Никога не съм мислил да го записвам, текстът тогава стоеше революционно, правилно във времето, сега би бил смешен“.
Малвина
Звезди е горд с дъщеря си Малвина. Разказва за нея: „Тя е много сериозна, в момента се занимава усилено с математика и български, пишат й отлични и много добри оценки. Тя е 7-и клас, трябва да кандидатства, има и матури. Като тийнейджър е доста спокойна. Държи се сериозно. Ще видим къде ще отиде да учи. Тя по-скоро е като майка си, която е актриса, прилича на нея, по-артистична е, забавна е. Но е по-далеч от музиката. Майка й казва, че това се предава през поколение“. Разказва още с болка и спомен: „Синът беше музикален като мен, но да не говорим за тези неща!“. И продължава за Малвина: „Ние не живеем заедно. А докато живеехме заедно, като се прибера вкъщи, обичам да е тихо, защото се занимавам с музика. Това нещо страшно много кефеше майка й, която също обичаше тишината. Е, като пийнем по някоя чаша вино, можеше да стане и друго... Но у нас рядко се слушаше музика. Така и Малвина не се запали. Но цени хубавите неща. Когато беше на 2, аз седя в колата, тя е на детското столче, радиото работи и тръгва Yesterday на Beatles и малко след като запя Пол Маккартни, ми казва: „Тати, аз много обичам тази песен“. Замълчах, но ми потекоха сълзи, защото моето дете оценява нещо, което е гениално, красиво, истинско, въобще арт. Това страшно ме впечатли тогава. Наскоро ме попита: „Ти слушал ли си The Great Gig In The Sky?“. Викам: „А знаеш ли от кой албум е?“. Тя – „Не, знам само, че е на Pink Floyd и няма думи там“. Викам й, ако един ден имаш търпение, ще ти пусна целия албум“.
С Левски в сърцето
Тези дни най-прочутият рок вокал на родината бе във Варна, където и „Телеграф“ го намери по време на турнира „Синьо лято“ на фенове на шампиона Левски.
Звездомир Керемидчиев обяснява: „Аз не съм от този тип най-бесни левскари, но страшно много ми харесва идеята за тяхната обществена дейност. Не е само юмрук нагоре и да викаш „Левски шампион“. Хората работят много за благотворителност, различна от всички други, не се бият в гърдите и да ги пишат по вестниците. Те са като Брайън Джонсън и всички други от AC/DC. Защо е необходимо, като правиш добро, да го научава целият свят?! Прави го и популярност не искай за това. В техните среди е ясно какво се случва, но не се говори по телевизиите. Правят го за децата да не ходят по улиците да пушат и се тровят, а да се занимават със спорт. Спортът дисциплинира, по-лесно се оправят в живота после, а е и здраве. В момента тече турнирът. Идват малки отбори по няколко души от различни градове на страната“.
Трогнал се, като преди години научил, че левскарите използват припева на „Черната овца“ като една от знаковите си песни. „Агитката на Левски са си направили текст на „Черната овца“: „В нас сърцата горят/ пълни със страст,/ ооо ти си всичко за нас!/ Време е за шоу,/ с факли и дим,/ 'почва левскарски режим!“. Припевът се пее 8 пъти и става страшно! Аз случайно го открих преди години. Загледах се в мач на Левски по Диемата и зад гласа на коментатора чувам мелодията на припева на „Овцата“, ама не разбирам текст. Обадих се на д-р Тасков и той ми каза как е. Викам: „Много благородно, много мило!“. Ясно е, че като тази песен няма такова нещо не само у нас, това не са само мои думи“.
А що се отнася до „Ахат“, то през ноември искат да направят турне из страната, тогава се навършват 40 години от първото създаване на бандата. Точно през 1986 г. се събират първите петима.
Георги П. Димитров
