Т олкова много станаха нещата, които Лудогорец е направил първи! Последното от тях е, че за първи път български тим успя да победи великия Аякс насред собствената му крепост след четири сблъсъка на нидерландския колос с ЦСКА и Левски. Шампионите показаха, че за тях няма непреодолими съперници, няма улица без изход, няма отчаяние и примирение след какъвто и да е резултат. Мечтите на феномена от Разград са толкова големи, че в един момент дори Аякс трябваше да трепери, но Тисера, Текпетей, Делев, Рик и Янков не успяха да разиграят няколко добри положения между 65-ата и 82-ата минута, с което да пратят двубоя само на един гол от напреженията. При това разградчани не допуснаха съперника им да стигне до нито едно 100-процентово положение.
Лудогорец показа и в този мач, че всяка пречка има път за преодоляване – победиха без двамата си ключови играчи от миналия сезон – Десподов и Игор Тиаго. Разфасоването на двата сблъсъка по време показва, че „орлите“ бяха по-добрият отбор в три от четирите полувремена и ако не беше фаталната грешка на Текпетей в 18-ата минута и последвалото 30-минутно затъмнение в представянето на разградчани, то крайният изход от тези сблъсъци можеше да е съвсем друг. И играчите, и Ивайло Петев, и цялото ръководство заслужават изключителни поздравления за мотивацията в този мач след силно обезкуражаващия първи резултат.
Хипотезите обаче са едно, а безспорните факти са съвсем друго. Лудогорец е мултифункционален – успешен е, когато играе в мачове, които трябва да спечели в ролята си на фаворит, смъртоносен е когато се изправя срещу балканските колоси като Олимпиакос, Динамо Загреб, Партизан, Цървена звезда, Стяуа и Марибор, скача в друго измерение, когато трябва да се бори с отбори като ПСЖ, Реал Мадрид, Рома, Ливърпул, Аякс, Лацио и ПСВ.
През последната година съперници, специалисти и фенове се надпреварват да сипят „пророчества“ за края на ерата „Лудогорец“, за това как проектът скърца и тимът няма същия блясък в Европа. Само за тази една година обаче „орлите“ победиха Аякс, Рома и Андерлехт – не е лошо като за „свършил“ отбор.
Богомил Русев
