3-та загуба от 4 мача инкасира жалкото безподобие на някогашния славен ЦСКА, след като в 5-ия кръг на Първа лига падна от Славия с 0:1 в първото си за сезона столично дерби.
Селекцията на многобройните директори в клуба без стадион, но с мистичен собственик стана за посмешище пред детската градина фенове от сектор „Г”, които гледаха без пари и без желание „армейската” мъка.
Направо да се изчервиш от срам, ако си истински цесекар. И да не си на мястото на треньора Томислав Стипич, който единствен прозря, че на тоя отбор максът му е 5-о място и някакво драпане за купата. Че като му се нахвърлиха разни главанаци да обясняват какво е ЦСКА и какво значи това четирибуквие, без самите те някога да се знаели неговия смисъл...
Защото ЦСКА вече няма нищо общо дори с маргиналния си образ от последните 16 години (за темпорален репер вземаме 2008-а, когато бе спечелена последната шампионска титла). Даже и преди селото да се настани в Борисовата градина по времето на Гриша Ганчев - беше зле, ама това сегашното е без аналог.
И поражението с 0:1 от Славия е най-малкото, което заслужаваха червенодрешковците, достойни да бъдат наричани и корабокрушенците от „Коритото” във Варна, където Спартак ги потопи с 0:3.
Добре, че на вратата се завърна бразилецът Густаво Бусато и благодарение на него резултатът не стигна отвъд благоприличието. „Старата госпожа” на вечната Амбър чичо Венци поведе във фаталната 13-а минута от дузпа, вкарана от Иван Минчев, след нарушение на Иван Турицов – същият, който пък профука една друга дузпа - онази в последната секунда срещу другото изкуствено четирибуквие преди година и сервира титлата на Лудогорец.
Накрая още нещо – в мача със Славия Стипич пусна в игра общо 15 футболисти, от тях 12 бяха чужденци, доведени от директорския тъпоъгълен триъгълник.
Ако можем да перифразираме знаменития афоризъм на полския сатирик Станислав Йежи Лец, той би звучал така: „Помислихме, че сме стигнали дъното, когато ЦСКА почука отдолу”.
