- Луиза, как се развива продуцентската компания Break a Leg, на която вие сте съосновател?
- Нашата продуцентска компания Break a Leg, която създадохме с Александър Сано преди 2 г., се развива много добре и имаме нови представления. На година изкарваме по 1-2 нови. Движим се с по-бавен темп не за друго, а защото това, което правим в момента, е ние сами да създаваме тези представления от нулата. Идеята тръгва от Мартин или от мен, след което сценарият ни екип написва пиеса, работим върху текста поне 5-6 месеца, след което създаваме и самото представление. Това, което целим, е не просто да правим театър, който се изиграва и изчезва, а искаме да оставим българска драматургия след себе си, която да отразява българската поп култура такава, каквато е сега. Хората да се припознават в персонажите, които се намират тук, не в Англия. Истински пълнокръвни български персонажи. Вече имаме опит с 3 такива постановки – „И верният отговор е“, „Билет за Америка“ и най-новата ни „С жените за риба“. Като гледаме как реагира публиката и виждаме, че това е работещ модел. Хората наистина много се радват. Тези постановки се превръщат в любими, което за нас е голямо щастие. Сега всъщност две от постановките ни, двете ни хитачки, както ги наричаме – „И верният отговор е“ и „С жените за риба“, тръгват на лятно турне.
- Имате доста дати, през кои градове ще минете и какво е предизвикателството за вас?
- „И верният отговор е“ ще гостува на 1 юли в Лятно кино „Орфей“ в Пловдив, на 10 август в Летен театър „Аполония“ в Созопол, на 11 август в Летния театър в Бургас, на 12 август в Летния театър във Велико Търново. „С жените за риба“ на 19 юни ще е в Летния театър при Военен клуб в Русе, на 20 юни ще е в Летния театър във Варна, на 4 юли в Летния театър във Велико Търново, на 6 юли в Летен театър „Бунарджика“ в Пловдив.
Аз играя в „И верният отговор е“. Това е пиеса за едно пернишко семейство. В ролята на мъжа и жената сме Христо Пъдев и аз. Ние сме скарани и буквално сме на нож. Затова сме нарекли жанра криминално-битова пернишка комедия, сами си го съчинихме (смее се). Тя много забавлява хората. Там интересното е, че говорим и на диалект. Появява се трети персонаж - сестрата на моята героиня (Боряна Братоева). Балдъзата. И нещата съвсем се объркват, докато накрая не се разплете цялата история. Много е забавно.
Другата пиеса, в която играят Александра Сърчаджиева, Александър Сано, Роберт Янакиев и София Маринкова, е за двама най-добри приятели, които са искали да отидат на риболовен турнир, но и жените им са отишли с тях. Действието се развива на язовир „Доспат“. И разбираме какво означава от приятели да станат съперници. Много е забавно.
Предизвикателството е обикновено за нас, когато сме само ние тримата – аз, Христо и Боряна, предполагам и за другите е така, и играем пред повече публика и хората се смеят много и трябва да ги укротяваме и връщаме обратно в историята. След представление сме направо смачкани. Толкова енергия е трябвало да хвърлим, за да укротим 500 души. А сега като ни предстоят летните театри и там бройката е 1000-2000 се зареждаме буквално с невъобразима сила, за да може трима души на сцената да контролират хилядната публика. Но е удоволствие за всички. Много добра енергия протича и това е най-хубавото в театъра.
- Интересът към постановките е голям с оглед на разпродадените напред във времето дати. Когато започвахте – вярвахте ли, че ще се развиете с такива темпове за толкова кратко време?
- Да, честно казано, винаги съм си поставяла големи цели. Това, което при нас е по-различно от други частни големи компании в България, е, че ние се движим с по-бавен темп, което е заради това, че пишем сами пиесите. Не изкарваме по 4-5 заглавия на сезон, но пък наистина обръщаме изключително голямо внимание на всяко едно от заглавията и буквално си го отглеждаме като рожба. В началото, когато започвахме, още преди да създадем Break a Leg, нашата първа стъпка в театралното продуциране бе пиесата „Отблизо“. Тя не е наша, а на Патрик Марбър, но е любимата ми пиеса, която винаги съм искала да изиграя. Затова и започнахме оттам. Когато я направихме, имахме много голям успех с нея. Видяхме, че е възможно в България да се прави смислен частен театър. Някак си имахме представата, че частният театър трябва задължително да бъде в някакви рамки, за да може да пътува по страната и хората да го харесват. Докато „Отблизо“ не е комедия, има смешни моменти, но те ти засягат в гърлото в един момент. Това всъщност е една много сериозна драматична пиеса. До момента сме я изиграли 90 пъти. По-рядко я играем вече. Когато видяхме, че публиката е жадна за хубав театър и казах на Саното – „Дай да започваме да правим наши неща, в които да има смисъл и да ги отгледаме от нула до 100“. И така започнахме. Така че аз винаги съм вярвала, че представленията ни ще се играят, ще имат успех.
- Вие самата как се чувствате в ролята на продуцент, която е по-различна от тази на актьор?
- Нещата са коренно различни (смее се). Когато минах от другата страна, разбрах какво е и доста се укротих като актриса. Ти като актьор си представяш, че имаш своите изисквания и някой може да ги покрие. А като продуцент разбрах какво е всъщност да покриеш всички изисквания. Нещата не са така розови, както съм си мислела преди. Изисква се изключително много работа. Например миналата година, когато с „И верният отговор е“ бяхме в Летния театър във Варна, така се случи, че целият ден бяхме заплашени от дъжд – ту валеше, ту спираше. Съответно това са едни 1500 човека, които имам чувството, че всички звъняха цял ден да питат дали ще има представление или не. Представлението беше на 12 септември, сезонът в театрите започваше, нямахме свободни дати занапред, времето не се знаеше дали ще се оправи и ние нямахме дата, в която да го преместим. Аз тук трябваше еднолично да взимам решение. Едно че трябваше да играя, но и през целия ден да съм в контрол на нещата. Абсолютно всички около мен бяха в зверска паника, просто телефонът ми звънеше през 1 секунда. Аз не знам как го направих, но през целия ден запазих огромно самообладание. Не се изнервих и на всички казвах, че представление ще има. В крайна сметка имаше прозорец без дъжд от началото до края на нашето представление. И го играхме, без да ни вали. Единственият проблем беше, че седалките бяха мокри и за много кратък период от време много малко хора трябваше да ги избършат, за да може хората да седнат. Буквално за 15 минути трябваше да бъдат избърсани 2000 седалки. Беше жестока какофония, но в крайна сметка всичко се получи добре. В годините, в които го работя това, разбрах много важно нещо – да си продуцент всъщност означава да си човекът, който решава проблемите. В началото много се стрясках, бях постоянно под напрежение, не можех да спя, будех се нощем, обляна в пот, сънувах кошмари. Не бях добре. Беше много страшно и си казвах – мога ли изобщо да го правя, ако е такова напрежението? До момента, в който разбрах, че идват проблеми постоянно и ти трябва да ги решаваш. И започнах да им търся решения, а не да се притеснявам и нещата се наредиха. Вече действам далеч по-спокойно. Вече знам и основна част от проблемите какви ще бъдат и кога да ги очакват.
- Човек се учи с времето на всичко. Приятно ли ви е да го правите?
- Изключително! Саното играеше в „С жените за риба“ и аз иззех основната част от функциите по продуцирането, за да може той да се съсредоточи върху ролята си. Беше ми много лесно и приятно, защото той предишния път, като правихме „И верният отговор е“, той снимаше едно предаване на Филипините и трябваше аз и да играя, и да продуцирам. Спомням си, че процесът беше лесен и приятен, но в един момент ми дойде много нанагорно да правя всичко сама.
- Откъде черпите вдъхновение за текстовете, все пак са свързани с българската действителност?
- Двете пиеси, за които говорихме, са по идея на Мартин Макариев, моя съпруг, който е един неизчерпаем източник на всякакви идеи. Първата е вдъхновена от мен, от манталитета на перничани и техния непримирим дух, от това, че сме по-кибритлии. Като му хрумна идеята – аз не бях съгласна, защото не исках да е подигравка, не мога да правя такива неща и му казах, че няма да играя. Написахме пиесата и разбрах, че не само не е подигравка, а е страхотно. И си казах – аз искам да играя вътре! Той се смя и ми каза, че е писано за мен и няма как да не участвам. Сега на 12 май сме отново в театъра в Перник и ще е супер готино.
„С жените за риба“ е вдъхновено от баща ми и един негов приятел, които ходят на риба заедно. Има малко личен момент отново. Явно моето семейство доста вдъхновява (смее се). Но те са първоначален вдъхновител, след това историята си се развива драматургично. Сега в момента пишем трета пиеса по моя идея. Тя е почти готова и ще я видим следващия сезон.
- Вашата връзка с Мартин е много силна – не само на емоционално, но и на творческо ниво. Разделяте ли ролята на съпруг и съпруга с тези на режисьор и актриса?
- Ние и не искаме много да се разделяме с тези роли. На нас това са ни основните теми, по които си говорим и в които горим. Ние редовно си говорим за филми, за идеи, за това как се случват нещата. За техническата работа не чак толкова кой какво прави, но въпреки това си говорим много. Децата ни са ориентирани в тази посока. Хайде, тийнейджърът вече не можеш да го хванеш, но малкият Бран гледа филми постоянно и с мен, и с баща си. Изгледал е толкова много филми, колкото голяма част от приятелите ми не са. И ти говоря за филми за големи. Оня ден гледа и филма за Майкъл Джексън, водихме го в IMAX. Киното много го вдъхновява.
- Има ли желание за актьорство у него?
- Не знаем, ще видим. Той засега се проявява като артистична личност. Основното, което го вълнува, е да бъде самурай. Тренира карате, иска да ходим в Япония и Китай, иска да пише йероглифи. Свири на китара, силно казано, но се опитва и ходи на уроци.
- С оглед на многото неща, с които сте се захванали, включвам и голямото кино събитие – филма за Стоичков, ще ви остане ли време за почивка лятото?
- Мартин ми е отказал море това лято, тъй като той ще бъде изцяло в предподготовка за филма за Стоичков. Аз доколко съм въвлечена в този процес? Доколкото мога да отделя време. Чисто продуцентски правя някои от сделките с рекламодатели, разни договори и т.н. За да мога да бъда пълнокръвен продуцент на филма, аз трябва да съм нонстоп там, което с другата работа, която върша, за мен за момента това не е възможно. Много ми е интересно. Този филм за момента върви като най-голямото нещо, което се е снимало в България. И аз съм изключително горда и щастлива, че това ще го прави Мартин. Като знам неговите възможности, способности и талант, си представям какво чудо ще стане. Не се съмнявам нито за секунда в него.
А почивката остава засега настрана за него. Ние с детето ще цъкнем една, две, три почивки (смее се).
- Мечтаете ли да продуцирате в голямото кино?
-Още не съм стигнала дотам. Много ми се иска да бъда продуцент в киното, но може би първо искам да направя повече роли в киното и тогава да захвана нещо, което мога да направя мое. Аз наистина се чувствам най-добре и най-силна там, където играя. Светът е толкова отворен и това, за което си мечтая и се стремя, е да започна да снимам филми и извън България. Много вярвам, че това ще се случи. Обръщам внимание на себе си, на английския си, надявам се, че скоро ще мога да покажа нещо и в тази посока.
Това е тя:
- Родена е на 7 юни 1990 г. в Перник
- Дъщеря е на Ивет Григорова, шеф на модна агенция „Ивет фешън“
- Завършва 157 ГИЧЕ „Сесар Вайехо“ и актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Пламен Марков
- Добива популярност с ролята си на Алекс в сериала „Стъклен дом“ и доктор Вяра Добрева от „Откраднат живот“
- През 2023 г. заедно с Александър Сано създават продуцентската компания за сценично изкуство Break A Leg
- На 5 юни 2017 г. се омъжва за режисьора Мартин Макариев
- На 28 септември 2020 г. се ражда синът им Бран
Екатерина Томова
