Ц СКА за 19-и път в историята си прибегна до трети треньор в рамките на един сезон. Този път от ръководството на клуба погледнаха към Германия и се спряха на Маркус Гиздол. Оценките за работата на Христо Янев не бяха еднозначни, а определено не всички фенове го харесваха. Със сигурност и на новият треньор ще му се търсят кусури, като няма да мине много време докато се стигне до това. Поне в началото обаче се очаква цялата червена общност да подкрепи Гиздол и обстановката в клуба и около него да не бъде толкова отровна, колкото беше по времето на Христо Янев. И ще се надяват германецът да е последният треньор на ЦСКА за сезона. Защото каквото и да се случва в клуба прекалено голямото текучество, особено на треньорския пост почти никога не води до нищо добро.
Историята на клуба също доказва това. Почти никога когато се е стигало до трима или повече треньори сезонът не е бил успешен. Сега е обаче големият въпрос е ще се справи ли Гиздол. Ако опитаме чрез преглед в статистиката да си помогнем в отговора на този въпрос, ще трябва да проследим какво са постигали третите треньори на отбора в даден сезон. Повечето пъти, може би очаквано, те не са постигали нещо голямо. Поради това нерядко се е стигало и до четвърти треньор.
Все пак обаче има и изключения, при които се е стигало успешен край на сезона. Въпросните успехи се изразяват в една шампионска титла и три купи на страната. Последният и най-пресен пример беше Христо Янев. Той сравнително рано стана третия треньор за сезона и поради това може би съвсем логично има и най-много победи в сравнение с всички останали такива наставници – цели 27. Победите разбира се в клуб като ЦСКА са важни, но по-важни са трофеите. А Янев успя да вземе такъв макар и трудно – Купата на България след дузпи срещу Локомотив Пд. За триумф в първенството обаче вече бе твърде късно в момента, в който той пое тима.
Единственият трети треньор за сезона, ставал шампион е Боби Станков. През 1983-а той поема тима след тежката загуба от Левски с 0:3 на 8 май. „Сините“ излизат начело в класирането с точка повече от „червените“. При Станков обаче ЦСКА прави 5 поредни победи, а в този период Левски се дъни и губи гостуванията си на Беласица в Петрич и във Велико Търново от Етър. Така при вече решено и математически първенство в последния кръг ЦСКА губи с 0:2 от Славия. Така ЦСКА става шампион за 23-и път в историята си, който е първи и единствен с трети треньор за сезона.
Любопитното е, че вторият успял да успее в такава ситуация можеше да бъде синът на Боби Станков – Александър Станков. През сезон 1999/00 той бе третият треньор на ЦСКА след Димитър Пенев и Спас Джевизов. „Червените“ скъсиха дистанцията до лидера Левски само на две точки преди прекия сблъсък на „Герена“ на 13 май. ЦСКА надигра вечния си съперник, но загуби злощастно с 0:1 с късен гол на Георги Иванов. Разликата стана 5 точки и всичко приключи, а с това угаснаха и шансовете на Сашо Станков да изравни постижението на баща си.
Освен Христо Янев, Купата на България пък донесоха още Пламен Марков през 2006-а и Милен Радуканов през 2011-а. В първия случай „червените“ фенове не бяха особено щастливи. Да, сезонът беше спасен с взимането на втория по значимост трофей в страната, но пък титлата бе загубен след аванс от 7 точки пред Левски през есента. Поради това мъката и гнева на феновете бяха големи и за много от тях взимането на Купата на страната бе слаба утеха. Пламен Марков пък бе трети на треньорския пост след Миодраг Йешич и Ангел Червенков.
Милен Радуканов пък взе Купата през 2011-а, като пое тима след Павел Дочев и Гьоре Йовановски.
Година по-късно пък и Стойчо Младенов бе третият наставник след Радуканов и Димитър Пенев и имаше шанс да повтори постижението на Боби Станков. Екзекутора на Ливърпул записа 11 победи и 3 поражения, но последното – с 0:1 в Разград го лиши от шампионската титла, която за първи път отиде в Лудогорец.
За съжаление на феновете на ЦСКА, списъкът с неуспелите наставници, които са трети за сезона е значително по-дълъг. В него са имена като Спас Джевизов, Стоян Йорданов, Ферарио Спасов, Адалберт Зафиров, Галин Иванов, Стамен Белчев, Добри Митов, Милош Крушчич, Бруно Акрапович, Алън Пардю...
Разбира се, всеки от тях не е еднакво виновен за лошия край на сезона. А някои и въобще не са, защото или още при встъпването им в длъжност отборът е загубил всякакви шансове за всичко, или пък са били временни варианти назначавани за кратко. И съответно без големи шансове да се постигне нещо значимо.
Целият текст и статистика – в новия брой на „Мач Телеграф“
