П рез последните седмици футболът ни бе разлюлян от дискусии дали трябва да падне правилото за петима играчи извън ЕС, като един отбор може да бъде съставен от 11 бразилци или 11 нигерийци. Почти всички водещи клубове застанаха на позиция, че трябва да паднат оковите на ограниченията подобно на Първа Бундеслига или Белгия. От ЦСКА заявиха преди Вечното дерби, че с покупки на талантливи играчи от Бразилия и претрансферирането им за няколко пъти по-големи суми клубът ще може да се самоиздържа, да си осигурява големи бюджети и да ги трансформира в успехи на местна и европейска сцена. Директорът на Ботев Пд Артур Платек пък заяви, че не трябва да има значение дали паспортът на играча е български, полски или нигерийски, а на терена важни са само футболните умения. Лудогорец, Берое и почти целият елит подкрепиха това искане. От друга страна застанаха клубове като Славия и Септември, които настояват да има някаква протекционистична политика за защита на български играчи. Вариантите са ими да има задължителна квота за млади българскки играчи, които да са на терена или финансово да се насърчава всеки отбор, който пусне наше момче на терена. Тук обаче проблемът е кой ще финансира наличието на БГ футболисти на терена.
Какви играчи обаче носят приходи на отборите от трансфери зад граница. „Мач Телеграф“ изчисли всички изходящи сделки с чужди отбори за последните 5 години, тоест след сезона, в който първенството бе прекъснато и доиграно заради КОВИД.
Крайната калкулация показва, че за този период в отборите ни са постъпили точно 100 милиона евро, като цели 54 милиона от тях са от латиноамериканци. Около 75% от тях пък са бразилци. Правят впечатление резките скокове с всяка следваща година, като през 2020/21 в касите на отборите ни влизат 2 300 000 евро, година по-късно е 8 350 000 евро, после скачат на 19 милиона, а за 2024/25 стигат колосалните 25 милиона.
На второ място е приходът от български футболисти – 21 460 000 евро.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
