Лудогорец завърши една забележителна кампания в групите на Лига Европа, която остави възхищение от играта и не по-малко разочарование от резултатите. Шестте мача бяха изиграни с изключителна солидност, зрялост и опит, каквито нямаше дори при най-успешните участия на „орлите“. Лудогорец надигра съперниците си във всеки един от мачовете и само намесата на черногорския съдия в Рим попречи да бъде прескочена най-тежката възможна група в Лига Европа. Особено забележителни бяха второто полувреме на мача с Рома в Разград, целия мач с Бетис в Севиля и първите 45 минути от домакинството на испанския тим и гостуването на „вълците“.
В тези шест срещи „орлите“ показаха, че могат като всеки голям европейски отбор да компилират агресивната и творческа игра с дефанзивния подход, да се моделират според силните и слабите страни на съперника. Възможностите за вариации в състава бяха използвани по най-добрия начин както на крилата с Десподов, Рик и Текпетей, така и при дефанзивните халфове с Пьотровски, Нонато, Шоу, Гонсалвеш и Нареси. Със сигурност, ако разградчани бяха успели да намерят по-качествен изпълнител от Сисиньо, който така или иначе играе заради липсата на алтернатива и разполагаха с друг първи вариант за централен нападател, то Лудогорец щеше да си е осигурил второто място далеч преди последния мач на „Олимпико“.
Бляскавото представяне на „орлите“ е лоша новина както за клуба и феновете заради изпуснатото в крайна сметка второ място, така и за конкурентите за титлата в Първа лига, които и с невъоръжено око могат да видят километричната разлика с Лудогорец. От друга страна в Разград няма причина да са недоволни от направеното, защото „орлите“ демонстрираха по-впечатляваща игла дори от годините, в които излязоха от група с отбори като ЦСКА Москва, Еспаньол, Хофенхайм и Истанбул Б.
