И ма мачове, след които говориш за резултат. Има и такива, след които трябва да говориш за заявка. Представянето на Левски срещу Кайрат в Туркестан е от втория тип. „Сините“ не просто подпечатаха класирането си за плейофа на Шампионската лига – те го направиха по начин, който показва, че този отбор вече има право да гледа много по-нависоко. И може би най-хубавото е, че Левски най-после получи това, което заслужаваше с оглед на футбола, който показва вече повече от година.
През миналото лято „сините“ със сигурност нямаха късмет при жребия. Тогава отборът показа европейско лице, но пътят му беше прекъснат, без резултатите да отразяват напълно реалното му ниво. Днес вече виждаме какво правят част от съперниците, които тогава изглеждаха като огромни препятствия. Апоел Беер Шева изхвърли Цървена звезда от Шампионската лига, а Сабах също стигна до плейофа. Това не означава, че Левски е бил длъжен да ги отстрани тогава. Означава нещо по-важно – че онзи отбор не е бил толкова далеч от големите европейски изпитания. И това се потвърди и от представянето срещу Брага, а дори и срещу АЗ Алкмаар.
Сега футболът даде на „сините“ възможност да поправят тази несправедливост.
Те я използваха. По пътя към плейофа Левски отстрани шампионите на Босна и Херцеговина, Румъния и Казахстан. А срещу Кайрат направи нещо още по-впечатляващо – спечели и двата мача, без нито за момент да остави усещането, че продължаването му зависи от късмета. Тук всъщност е голямата разлика. Левски не оцелява нито срещу Университатя, нито срещу Кайрат – надигра ги. И то не по един и същ начин. „Сините“ демонстрираха тактическа гъвкавост и способност да се адаптират към всичко, което съперникът можеше да предложи. Конкретно онзи ден казахтанският тим трябваше да търси решения, защото изоставаше в резултата, но Левски не се паникьоса и не се прибра сляпо в защита. Отборът запази структурата си, знаеше кога да пресира, кога да отстъпи и кога да използва пространствата като наистина зрял отбор.
Още по-важно е, че Левски не разчита само на един тип футболисти. Сержиньо и Рейналдо са очевидните носители на индивидуална класа – единият реши първия мач с гол в края, а другият откри резултата в Туркестан. Но впечатлението от двата мача е за колектив, в който все повече футболисти могат да направят разликата.
Целият анализ – в новия брой на „Мач Телеграф“
