Известният журналист и публицист Ивайло Цветков-Нойзи беше гост в студиото на „МачКаст“. С него говорихме не само за любимите му Левски, Челси, Реал Мадрид, Интер и Реал Мадрид, но и за света на футбола като цяло. Ето какво каза в подкаста на „Мач Телеграф“ редовният коментатор в студията на спортните канали.
- Как се появи твоята любов към Левски?
- Тя е наследствена, и то много наследствена. Може да бъде проследена и ще стигне до наш праправуйчо по майчина линия. Той е бил на Могилката сред основателите. А по бащина линия, преди 9-и, по естествен път, всички поколения сме от Левски. Човек помни всичко първо в живота. Първият мач, от който имам спомен, е Левски – Реал Мадрид. Те бяха с Висенте дел Боске, Сантиляна и т.н. Това ми е запечатано в съзнанието. Първото ми отиване на „Герена“ не е за мач с ЦСКА, защото и тогава май се играеха на „Васил Левски“. По-скоро е било мач със Славия на Чавдар Цветков, на Жужо, големия им отбор. Мисля, че тогава те станаха втори, 1980 г. Сега малко звучи като през XVI век (смее се). Трябва да отбележим, че имах възможността да бъда и член на Управителния съвет на Левски за около 1,5 г. Уви, оказаха се най-тежките години. Това беше веднага, след като Наско Сираков взе акциите. Павел Колев беше изпълнителен директор. Опитахме се намерим средства и да спасим клуба. По една или друга причина това се случи. Аз далеч не съм с най-големия принос това да се случи. Каквото можах – направих. Като си в такава позиция, имаш чувството, че са се подредили покойните ти роднини левскари и те гледат внимателно какво правиш. Може и да се гордеят с мен. После нещата тръгнаха, дойде и спонсорът, и други хора, да се стигне до момента, в който даже има опасност Левски да стане шампион. Това изглеждаше немислимо през тези години. Но тогава беше много драматично, няма какво да се лъжем.
- Каква беше вашата визия за развитието на Левски?
- Аз имах отделна концепция как трябва да се развива Левски и какво трябва да му се случи. Тя не съвпада със сегашна официална такава. Но нека го оставим този въпрос, сега сме в предпразнично настроение и няма смисъл да влизаме в противоречия.
- Как виждаш отбора на Хулио Веласкес, който зимува на върха със сериозна преднина пред Лудогорец?
- Аз съм киник още от философските ми занимания. Не смятам, че шампионската титла в България се решава изцяло на терена. Но ако Левски стане шампион, не ме интересува. Истината е, че отборът играе много по-добре от предишните години. Ние сме далеч от европейските клубове като тактика, стратегия и система. По Шекспировски да го кажа - преди имаше само лудост, нямаше система. Сега има и система, за която Хулио Веласкес, разбира се, има принос.
- Как се чувстваше един фен в качеството си на ръководител. С други думи казано - да бъдеш от другата страна на барикадата?
- Истината е, че без фенските дарения в този период, отборът нямаше да оцелее. Това се виждаше отвътре. Представете си за каква социална сила и каква любов и религия говорим. Друго нещо, което мога да щриховам, е, че това беше огромна отговорност. Аз не съм имал и амбиции да заемам ръководни постове. Но когато отборът е в беда и те призове да помагаш по някакъв начин с експертиза по маркетинг и реклама или с познанства, ти захвърляш всичко и отиваш под синьото знаме, защото това е Левски. Не беше много весело, първо заради ситуацията и второ заради отговорността пред прадедите и пред всеки един левскар, който си е дал парите. Не съм сигурен, че всички в историята на Левски са я носили тази отговорност достойно.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
БОГОМИЛ РУСЕВ
Цялото интервю вижте във видеото
