Хуан Переа е 19-ят централен нападател от началото на века, който Левски взима по време зимната пауза. В досегашните 18 случая имаше добри попадения, но ако погледнем обективно, повечето привлечени не оставиха сериозна следа в клуба. Реално съотношението е приблизително 2 към 1 в полза на несполучливите трансфери. Не можем да бъдем до край категорични в оценката си за някои от играчите. Има такива, чиито показатели са прилични и би било пресилено да се каже, че са се провалили. Но ако са изиграли твърде малко мачове, би трябвало да ги сложим в графата „неуспешни“. Може би една от причините повечето да са такива е, че през зимата трудно се намират качествени играчи, особено на тази позиция.
Най-силният таран, който Левски е взимал през зимата е Георги Иванов. Става дума за началото на 3-я период на Гонзо в клуба – през 2006-а. Тогава именно неговото привличане бе в основата на обрата, който Левски осъществи в битката за титлата, след като на полусезона изоставаше със 7 точки от ЦСКА. Именно той вкара победния гол от дузпа, с който „червените“ бяха победени в пролетното дерби тогава с 1:0. С този успех пък Левски изпревари ЦСКА с 3 точки и вече беше ясно, че везните в битката за титлата се накланят към „сините“. Гонзо обаче не беше класическо ново попълнение, тъй като класата му беше доказана отдавна и „сините“ въобще не рискуваха с неговото привличане.
От тези нападатели, които за първи път са обличали екипа на Левски, идвайки през зимата, най-голямата находка се оказа Емил Ангелов. Бабангида, както стана известен той, пристигна в началото на 2004 година от Черноморец. Дебютира именно срещу бившия си тим и то с гол. Общо за Левски изигра 109 мача и вкара 39 гола, от които 8 в Европа и бе с основен принос за четвъртфинала за Купата на УЕФА през 2006-а. Вкара и трите попадения за елиминирането на Артмедия, а негов гол донесе и първата победа на Левски в групова фаза – с 1:0 над Динамо Букурещ в последните секунди на мача на „Герена“.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
