Н а 20 май 1876 г. във Врачанския Балкан е убит войводата Христо Ботев. Той загива само четири дни след като се качва с четата си на парахода „Радецки”, за да се притече на помощ на въстаналите българи от Четвърти революционен окръг. Четири дни, през които поетът революционер има достатъчно време да претърпи пълна еволюция на чувствата и от борчески плам и възторг в началото, до отчаяние и безпомощност пред безизходицата, надвиснала над него и четата му.
За смъртта на войводата през годините има различни версии: къде е прострелян – в главата или в сърцето, и от кого – от турците или от своите. Съществува дори версия, че, изпаднал в дълбока депресия, се самоубива, неможещ да понесе факта, че е обрекъл на смърт четниците си. Всяка от версиите има поддръжници, които привеждат в подкрепа лични или чути и преразказани факти и обстоятелства около последните минути на войводата Ботев. Нека проследим тези версии и след като се запознаем с тях, всеки сам да реши коя от тях да приеме за действителна и достоверна.
Официално
Приеманата десетилетия наред за официална версия е, че войводата е убит от турски куршум. Според тази версия той е застрелян, когато след поредното сражение с турска потеря се надига иззад един камък да се огледа. В този момент куршумът го улучва в челото. Той пада на земята и издъхва на мига. За това свидетелстват някои от неговите четници. „Една пушка пукна и аз усетих, че удари Ботев. Той беше улучен в челото”, разказва Димитър Тодоров-Димитрото. „Милият ни и непрежалим войвода лежеше мъртъв на земята. Вражеският куршум беше улучил най-смъртоносното място, неговото високо чело и беше пръснал черепа на части”, спомня си Цанко Минков. „Един куршум се забил в главата му. Алена кръв шуртеше от раната”, пише и Димитър Икономов, който не е присъствал на самото убийство, но минути по-късно вижда вече мъртвия си войвода. Някои от четниците са по-наблюдателни: „Куршумът беше пронизал черепа му под дясната вежда и порой от кърви го бяха порили”, спомня си Никола Кючуков. „Той беше ударен в главата над дясното око”, потвърждава Янко Боянов.
Отчаяние
Освен основната версия за смъртта на войводата съществуват още няколко. Според една е изпаднал в отчаяние, след като вижда, че никой от българите във Врачанско не се вдига на въстание и не тръгва с четата му, Ботев изпада в депресия и сам слага край на живота си.
Търновският писател Николай Иванов: Христо Ботев е погребан в пещера край Враца
А според друга версия войводата е убит от собствените си хора, тъй като искал да спаси четата и предлагал след провала да се оттеглят по билото на Стара планина в Сръбско. Това предложение обаче не било прието от лудите глави сред хората му и той бил застрелян. Като инициатор за убийството на Ботев се сочи неговият военен командир Никола Войновски, а за физически убиец се спряга Перо Македонеца. Тази версия се потвърждава и от четника Никола Обретенов, който обаче след това явно се стряска от собствените си думи или е бил принуден от някого, но се поправя. Той отново твърди, че Ботев е искал да се оттеглят в Сърбия, но веднага след тези му думи е бил убит. Ето какво се случва според втората, редактирана версия на Обретенов:
Спомени
„По покана на Ботйова приседнахме край една скаличка. Ботев беше много загрижен. Обърна се към нас и запита: „Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме или да се отправим към Сърбия?”. Докато ние да отговорим, Перо каза: „Ботйов! Ако направиш това, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш”. Ботйов нищо не каза, но се изправи с целия си ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата. Тогава моментално изгърмя пушка и Ботйов политна да падне на гърба си. Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложихме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелски куршум, без да каже нито дума, само изхърка”. Това твърди Никола Обретенов.
Внимание! „Издъхна, пронизан в сърцето”. А какво стана с челото, където според част от четниците е ударен Ботев. Обретенов обявява свидетелствата на другите за фалшиви, като твърди, че на прощаване той и останалите целунали Ботева по чистото чело.
ЗАБРАВЕНАТА ИСТОРИЯ: Сърбин и българин подкокоросват Ботев да превземе „Радецки“
Въпросът къде е прострелян Ботев е важен, защото може да даде отговор и на другия въпрос – кой е убиецът на Ботев: свой или враг. Според Росен Тахов убийците може да са от четата. И дори назовава имената на самия Обретенов, Георги Апостолов и Никола Войновски. За това, че Обретенов има пръст в смъртта на Ботев, твърди и Стефан Влахов-Мицов: „Организаторът на убийството по всичко изглежда е Обретенов”. А към заговора той привлича и приятеля си Апостолов. Какви са мотивите на двамата? В 1875 г. в Букурещ двамата набеждават поета в присвояване на народни пари. Когато разбира, че Обретенов и Апостолов са в четата му, Ботев едва ли е бил много щастлив. Допълнително натягане на отношенията между тях настъпва и когато става ясно, че двамата приятели са излъгали войводата, като са му докладвали, че Враца и регионът са готови да въстанат, което се оказва невярно. Двамата се страхуват, че ако останат живи, ще бъдат изправени за тази лъжа пред революционен съд. За да не се случи това и за да запазят своите животи, изходът е само един, да бъде пожертван този на войводата. Към заверата Обретенов и Апостолов привличат и Войновски, който също е в конфликт с войводата и го обвинява за безизходицата, в която попада четата.
Измислят геройска смърт на брата на Ботев!
Когато Ботев е убит, Войновски отсъства от заседанието на щаба на четата, на което трябва да присъства. Ето какво свидетелства за това Обретенов: „Войновски не беше заедно с нас, понеже по време на сражението той се оттегли с 40-50 момчета, за да пази тила на четата, и се изгуби някъде в Балкана”. Дали е така обаче? Четникът Спас Соколов, който е в отряда на Войновски, свидетелства, че след като се отдалечили от четата, Войновски им наредил да се оттеглят към манастира при Люти брод, а самият той отишъл при Ботев. Бавил се няколко минути, след което се върнал и им съобщил, че войводата е убит. Според думите на Войновски войводата не е могъл да седи на едно място, а е ставал и случаен куршум го е ударил. Излиза, че Войновски не е бил на съвещанието на щаба на четата, като тръгва с отряда си да пази тила. В същото време за няколко минути не е бил и с отряда си. Къде е бил тогава? Да не би да е използвал тези минути да убие войводата?!
Раната
След Освобождението няколко пъти Обретенов разказва, че раната в гърдите на Ботев е широка. А според патолози и оръжейни специалисти такава рана може да се получи само когато изстрелът е даден от близко разстояние. И едно малко допълнение. Според официалната версия Ботев е убит от турчин. Според Обретенов убийството става почти по тъмно. Коранът обаче забранява на мюсюлманите да се сражават след залез слънце. Трудно е да се повярва, че някой турчин от потерята, преследваща четата на Ботев, би дръзнал да наруши тази забрана и би тръгнал да гърми по бунтовниците по тъмно. Но дори и да е така, остава въпросът как турците са познали в тъмното, че това е войводата, та да стрелят по него. И как са успели в тъмното да го гръмнат точно, било то в челото или в сърцето. И накрая ето още нещо, което казва не кой да е, а самият Обретенов: „Когато приказвахме така, четата вече беше заминала надолу към извора. В това време Ботев се изправи да види дали няма някъде неприятел и в това време от изток, от тази страна, където беше нашата чета, изгърмя една пушка, без да видяхме кой стреля, и го удари право в сърцето”. „Откъм страната, където беше нашата чета”, това го казва сам Обретенов.
Уви, каква е истината за смъртта на Ботев така и няма да стане ясна никога. Всичко остава в сферата на предположенията. Така както не е ясно и къде е неговото лобно място, за което се „съревновават”: падината под връх Вола, местността Клена или на връх Околчица. В крайна сметка след 9 септември 1944 г. е създадена комисия от 16 учени, която обявява, че „лобното място на Христо Ботев се намира на югоизточния склон на Камарата в падината Йолковица, на мястото, посочено от Никола Обретенов, единствения и непосредствен свидетел, оставил сведения за последните минути на великия Ботев”. На това място е поставен и камък с надпис: „На великия Ботев. Изпълни се пророчеството твое – жив си ти. 20 май 1876”. Според много български учени и тогава, и днес това е най-невъзможното за лобно място на Ботев. Но камъкът продължава да си
Иван Първанов
