С ред златните клонки на лавровия венец в ореола на паметта на загиналите за свободата българска герои стоят имената на двама небезизвестни комити. Това са Никола Войводов и Цвятко Павлович – загинали на акостиралия на русчушката скеля австрийския параход „Германия“ на 8/20 август 1867 г. Именно те са „вдъхновителите“ и „подстрекателите“ на Христо Ботев да превземе австрийския параход „Радецки“ през май на злощастната, а същевременно и съдбоносна за българите 1876 г. В пламенното си обръщение към капитан Дагоберт Енглендер поетът революционер заявява: „Господин капитан! Господа пътници! Имам чест да ви обява, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода. С цената на нашия добитък и нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважаваме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България. Ние молим господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за нас, господин капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода „Германия“ в Русчук през 1867. И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следният: Да живее България! Да живее Франц Йосиф! Да живее граф Андраши! Да живее християнска Европа!
Х. Ботйов
Както се вижда, Ботев не пропуска да подчертае дебело и да напомни за – както той казва – „отвратителната случка върху парахода „Германия“ в Русчук през 186...“
Кои са „подстрекателите“ на Ботев да превземе парахода „Радецки“ и каква е тяхната смъртоносна одисея на парахода „Германия“?
През лятото на 1867 г. 25-годишният врачанец Никола Хаджикръстев (приел юнашкото име Войводов), син на богат търговец на животни и вино, пристига във Влашко да набира българи за Втората легия на Раковски. Младежът е завършил Роберт колеж в Цариград, знае френски, английски, турски и гръцки. Получил предложение да стане учител в родния си град, но се захваща с бубарство и копринарство. През 1865 г. заминава за Милано да изучи по-подробно тайните на занаята. В Италия се запалва по свободолюбивите идеи на Гарибалди, зарязва науките, отива в Белград и така попада сред родолюбците около Раковски.
Дуел
В Браила Войводов взема активно участие в живота на българската община и дори обявява дуел на един от общинарите, но до престрелка не се стигнало. Дълбоко разочарован, че не успява да поведе браилски българи за легията, той заминава за Галац, където се захваща да организира собствена чета, с която да освобождава България. Със „своя сладък език, вид, обноски“ той бързо печели доверието на хъшовете и те го „обичат, уважават и подчиняват“. За байрактар си избира сърбина Цвятко Павлович – „тънък, висок, сух, ала жилест човек, с черна коса, сухо сериозно лице и живи очи“. Въоръжението и екипировката на четата (Войводов държал всички участници да бъдат с еднаква униформа) е поверена на Николай Далматов, дворянин от Уфа, Русия, завършил кадетски корпус и военна академия. Пушките, барутът и хладното оръжие са закупени от гръцки контрабандисти със средства на Иван Кавалджиев, часовникар от Галац. Пристига и изработеното в Браила копринено зелено знаме със златен лъв с корона и над нея надпис: „Свобода или смърт!“ След като в общи линии подготовката е завършена, Войводов пожелава четниците да си направят обща снимка. Далматов категорично се противопоставя на тази безразсъдна постъпка. Въпреки това Войводов и Павлович се снимат в ателието на Франц Душек с четническата униформа и бойното снаряжение. В залисията при фотографирането изчезва револверът на Войводов. За кражбата на оръжието още тогава той обвинява шумналията Величко Симеонов, който наскоро е пристигнал от България в Галац, за да се включи в „народните работи“. Войводов съжалявал, че „да си го отнеме, не можел, защото трябвало виновният да се тегли на съд, което обстоятелство не било в полза на четата“. Няколко дни по-късно става ясно, че непознат мъж е купил екземпляри от снимките на войводите, които били изложени за реклама на витрината на ателието.
План
На 2 август 1867 г. Войводов събира четниците и разяснява плана за действие. От Галац четата трябва да се придвижи до Радуевац (Сърбия) и там да се съедини с дружините на дядо Иван Кулин и Еремия Българов. След това обединената чета щяла дружно да навлезе в отечествената земя и да започне освобождението. Благодетелят Кавалджиев подкупва двама служители от митницата и корабната агенция и оръжието, скатано в денкове, заминава с австрийски параход за уреченото място. Остава да се реши как четниците да стигнат до Радуевац. Далматов задава въпроса: „А как и с какво, воеводо, ние ще пътуваме до Радуевац?“ На това наивно питане Войводов отвръща: „За наше улеснение, брате мой, австрийците са се потрудили и основали параходно дружество, на което параходите са на наше разположение, та трябва да си земем по един билет и след няколко дни ще се намерим в Сърбия при нашите другари и съучастници!“ Далматов отново възразява, като споменава за странните събития, които се случили във фотографското ателие, и изтъква, че портретите на воеводите вероятно вече са предадени на турците и че на „първата дунавска скеля или в Русчук ще ги изколят като пилци, преди да са хванали оръжието в ръка“.
Цвятко Павлович с иронична усмивка отвръща, че „четата на австрийския параход ще бъде най-добре гарантирана“ и хората ще пристигнат в Радуевац, без косъм да падне от главите им. Тогава Далматов изрича пророческите думи: „Аз предлагам нашето пътуване да стане по сухо, инак нас ни чака смърт, неминуема и при това безполезна! По-добре да пристигнем десет дни по-късно, отколкото никога!“ Четниците застават зад думите на Далматов и тогава, ядосан, Войводов отсича: „Тогава, другари, пътувайте по сухо! Колкото до мене и другаря ми Цвятко, ние ще пътуваме с австрийския параход по Дунава.“
* Автори: Боян Драганов, Стоян Комитски
* Из подготвената за печат книга на Боян Драганов и Стоян Комитски с работно заглавие „Зад завесата: „Осанна!“, а на сцената: „Разпни го!“. Материалът излиза със съдействието на Стоян Комитски.
Следва продължение...
