- Д-р Кесов, при какви ситуации консултацията с хирург е неизбежна, защото знаете, че хората до голяма степен опитват да отлагат максимално срещите си с вас като специалисти?
- Болки в корема, опипване на подутина някъде по тялото, дори и тя да е безболезнена, болки и дискомфорт в областта на ануса, разширени вени, трудно зарастващи рани, порязвания и други отворени травми, ухапвания от кърлеж. Страхът от хирургичен преглед се свързва с мита, че хирурзите „само оперират“. Всъщност това изобщо не е така. Много хора си представят хирургичния кабинет като „еднопосочна улица“ към операционната зала, но истината е коренно различна. Всъщност хирургът е на първо място клиницист и диагностик. Работата ни започва много преди скалпела и често приключва без него. Хирурзите имат специфичен поглед върху анатомията и развитието на заболяванията. Често при нас идват пациенти с неясни оплаквания, които други специалисти не са успели да класифицират. Първата задача е да определим дали проблемът е „хирургичен“ или може да се лекува по друг начин. Огромна част от заболяванията, които трябва в един определен момент да се лекуват чрез операция, се лекуват консервативно в началото. Хирургът има силно развит нюх, като на ловно куче, по отношение на онкологичните заболявания. Няма онкологично заболяване, което да не може да се излекува окончателно с операция, стига да е хванато в първи клиничен стадий. При мен идват пациенти с очевидни показания за разширено изследване и биопсия на състояния, които са „диагностицирани“ и „наблюдавани“ с месеци. Позитивното мислене, в съчетание с невежество и описания феномен „това на мен не може да ми се случи“ в много случаи водят до това, че заболявания, лечими в началото, са претърпели почти необратим прогресивен ход. Само този, който може да оперира, е компетентен да определи дали се налага да се направи операция! Иначе огромен процент от пациентите, които преминават през кабинета на хирурга, си тръгват с рецепта за лекарства, режим на хранене или специфични процедури, а не с дата за операция. Така е при началните стадии на хемороидалната болест, малките фисури, леките форми на мастит или определени възпалителни процеси се лекуват успешно с медикаменти и локална терапия, но само ако са диагностицирани навреме от хирург. Има състояния, които изискват просто проследяване във времето. Хирургът преценява риска – дали една малка формация (например липом или киста) застрашава здравето, или може просто да се наблюдава на всеки 6 месеца. Ако няма растеж или болка, операция често не се налага никога.
- Как да различаваме болките в корема и от какво може да е предизвикана?
- Понякога болката в корема не е апендицит, а бъбречна криза или гинекологичен проблем. Хирургът е този, който трябва да „отсее“ тези състояния и да насочи пациента към правилния тесен специалист. Ние сме като „контролна кула“, която разпределя трафика на спешността. Освен това много процедури, които хората наричат „операции“, всъщност са кратки манипулации с локална упойка, които траят 10-15 минути – например обработка на рана, превръзка или дрениране на малък абсцес. Това спестява престоя в болница и общата анестезия. Навременният преглед от компетентен хирург може да ви спаси от тежки състояния, изискващи при неглижиране дълъг болничен престой и голяма операция. Най-важната част от работата на хирурга е да прецени баланса между ползата и риска. Един добър хирург знае не само как да оперира, но и кога да не оперира. Ако рискът за пациента (поради придружаващи заболявания, възраст или състояние) е по-голям от ползата от операцията, хирургът е този, който ще откаже интервенцията и ще потърси алтернатива. Ние не оперираме заболяването, а пациента. Понякога да не оперираш е най-балансираното решение.
- А може ли консултацията с хирурга да е част от превенцията и ограничаването на рисковете за нашето здраве?
- Да. Често консултацията с хирург е свързана с превенция на усложнения. Например, ако се открият камъни в жлъчката, които още не правят кризи, хирургът ще обясни каква диета да спазвате, за да избегнете спешната операция в бъдеще. Хирургът е вашият съюзник в това да избегнете усложненията. Колкото по-рано се срещнете с него, толкова по-голям е шансът решението на проблема ви да бъде неоперативно. Парадоксално е, но най-добрите хирурзи са тези, които използват опита си, за да излекуват пациента с минимална намеса. Операцията е само един от инструментите в нашата чанта, но далеч не е единственият.
- Какви са най-честите операции, които правите?
- В момента съм се фокусирал върху това, което мога да правя най-добре. Оперирам в малка, бутикова клиника, където се провеждат планово миниинвазивни операции. Такива са онкопластични, естетични операции на млечната и щитовидна жлеза на първо място, хернии от различен тип, карцином на дебелото черво, различни доброкачествени и злокачествени подкожни тумори, пластична възстановителна хирургия след големи хирургични интервенции. Пациентите, които се нуждаят от големи хирургични интервенции в областта на корема и белия дроб, се насочват към референтни центрове, където се спазват стриктно правилата на добрата медицинска практика, като понякога оперирам и там. За да има баланс, една седмица всеки месец работя спешна хирургия в общинската болница в Разлог.
- Кое е най-голямото предизвикателство пред вас по отношение на пациентките с рак на гърдата?
- Липсата на стандарт. В България липсва единен стандарт и експертиза, както и държавна политика по скрининга и превенцията на тези заболявания. Парадоксът се състои в това, че те са огромен социален проблем и в същото време са лесни за диагностика и дефинитивно лечение. Формалният подход, изключващ най-опитните специалисти, каквито са хирурзите на гърдата, от програмите за скрининг, лишава хиляди пациенти от своевременна диагностика и минимално инвазивно лечение. Това струва хиляди разбити съдби и милиони на данъкоплатците. Този, който оперира, диагностицира най-добре! В тази връзка мога да разкажа една история от миналото. Като началник на отделението по хирургия на гърдата във ВМА имах група обучаеми хирурзи от ВМА на Пхенян. Те като малки деца се „радваха“ на множеството случаи на напреднал рак на гърдата. Попитах ги: в Северна Корея нямате ли рак на гърдата? Колегата, общ и гръден хирург, подполковник, ми отговори: Ние сме бедна страна, нямаме толкова средства за тежки операции, химио- и лъчетерапия. При нас жените задължително минават два пъти годишно на ехографски преглед. Така оперираме само случаи в първи клиничен стадий. А ако не дойдат на преглед, попитах аз? А, няма такова нещо, отговори колегата. Ако не дойде на преглед, на другия ден пред тях спира джипка с милиционер и я води в поликлиниката. При нас, в България, джипката с милиционера може просто да се замени с временна загуба на здравноосигурителни права. Това, разбира се, е възможно след създаване на стриктна и всеобхватна програма за скрининг, достъпна за всички жители, включително и живеещите в отдалечените области.
- Какво значи първи стадий?
- Първи клиничен стадий и карцином ин ситу - това са състояния, при които със стандартните изследвания за рак на гърдата, най-често ехограф, се открива рак на гърдата, който още не е започнал да се разпространява. Пациентите се оперират и след това подлежат на периодично наблюдение. Те запазват гърдата си, стандарта си на живот, своята работоспособност. Здравната система се лишава от разход по скъпи химиотерапии. Идеален случай, който е напълно осъществим тук и сега, с наличните ресурси.
- А може ли да кажете, че скринингът и профилактиката вече дават резултат и по-тежките случаи на това заболяване се наблюдават по-рядко?
- Не. За съжаление възрастта на рака на млечната жлеза намалява. Това прави проблемът особено важен. Повечето ми пациентки от последната година са на възраст между 34-50 години. Те се неглижират от системата заради грешното схващане, че това заболяване е характерно за над средната възраст. Тежките случаи, които не подлежат на хирургично лечение, са много. В тези случаи ние, хирурзите, поставяме само окончателната диагноза чрез насочена биопсия, което също е изкуство. От друга страна съвременното комплексно лечение на рака на млечната жлеза в България се разви особено много в последните 10 години. Така, след правилно лечение, ние оперираме тези случаи след провеждането на този тип лечение все по-често. Ако скринингът беше провеждан адекватно и всеобхватно, до много от тези тежки случаи нямаше да се стигне изобщо. Проблемът е решим и икономически изчислим, но липсва национална стратегия, която да се приложи в дългосрочен период. Сумите за лечение на напреднали онкологични заболявания, които са били предотвратими чрез скрининг, се изчисляват на милиарди, които днес се чудим откъде да набавим в продънения бюджет на държавата. Това е отделна тема, за която може страшно дълго да се говори. Проблемът не е само наш, местен. Като бивш вече специален експерт към ЕК по здравеопазването в регион Западни Балкани бих казал, че поне в региона от Черно море до Загреб ситуацията е сходна, като България е чувствително по-добре в това отношение от съседките ни на Запад. Това не означава, че няма какво да се желае. В България имаме изключителното предимство да имаме най-бърз достъп до специализирана медицински помощ и модерни диагностични методи от целия ЕС. Възможно е само чрез оптимална организация да постигнем много успехи в скрининга. Газим през реката, но сме жадни, лесно е да се наведем и да пием вода.
- С какво се занимава специалността „Мамология“?
- Не, в официалната номенклатура на медицинските специалности в България (а и в повечето страни по света) специалност „Мамология“ не съществува. Наричането на някого „мамолог“ често е маркетингов трик, включително и в моята официална презентация. Каква е законовата реалност. Лекарят, който ви преглежда, има диплома за друга основна специалност. Обикновено това са: хирург– той диагностицира ехографски, оперира и взема биопсии и при положителна биопсия, след решение на онкологичен комитет, извършва окончателната операция; образен диагностик (рентгенолог) – той разчита мамографиите и прави ехографии; акушер-гинеколог – те често извършват първични прегледи, макар и да не са специализирани в детайлната образна диагностика или хирургия на гърдата. Тъй като няма такава официална специалност, няма и единна държавна програма за обучение. Всеки лекар, който закупи ехограф и реши да преглежда гърди, може да сложи табела „Мамолог“. Това не гарантира, че той има необходимия опит в онкологията или образната диагностика. Често пациентите отиват при „мамолог“ за ехография. Ако този лекар е гинеколог, той може да е отличен в своята сфера, но да няма опита на рентгенолога в разчитането на фините сенки на рака или опита на хирурга в това какво се усеща при допир. Пациентите търсят „тесен специалист“. Клиниките знаят това и използват думата „Мамология“, за да звучат по-експертно и тясно профилирано. Златният стандарт? В модерната медицина се говори за Breast Unit (Мамологичен център). Там „мамологът“ не е един човек, а екип: рентгенолог: който прави само образна диагностика на гърда (той е най-добрият в откриването на малките промени), хирург-онколог: те решават дали и как да се оперира, патолог: който изследва клетките.
- Срещат ли се заболявания на гърдата при мъжете?
- Да. Заболявания на гърдата при мъжете съществуват и не бива да се подценяват, макар че темата често остава встрани от общественото внимание. Това не е „женска тема“, която не ги засяга. Най-честият проблем е гинекомастията – уголемяване на жлезната тъкан на гърдата при мъжа. Това може да се дължи на хормонален дисбаланс, прием на определени медикаменти, чернодробни заболявания, наднормено тегло или други ендокринни причини. В много случаи състоянието е доброкачествено, но винаги трябва да се прецени от лекар. Рак на гърдата при мъжете също съществува, макар и значително по-рядко, отколкото при жените. Именно защото е рядък, много мъже не го допускат като възможност и търсят помощ късно. Мъжът трябва да потърси лекар, ако забележи бучка или твърдо уплътнение в областта на гърдата, промяна във формата на едната гърда, болка или напрежение, хлътване на зърното, секреция от зърното, особено ако е кървава, зачервяване, кожна промяна или раничка, която не минава, увеличени лимфни възли под мишницата. Колкото по-рано се потърси консултация, толкова по-голям е шансът проблемът да се окаже доброкачествен или ако е сериозен, да бъде хванат навреме. Срамът и подценяването са най-лошите съветници, когато става дума за здраве.
Продължава в следващия брой на „Здраве с Телеграф“.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 30 май 1974 година
- Завършва Медицинския университет в София през 1998 г.
- Защитил е дисертация на тема „Алгоритми за поведение на медицинското отделение на тактическата група за специални операции при лечение на гръдна травма по време на специални бойни операции“ във ВМА
- От 1998 до 2001 година работи като лекар в спешно отделение (ЦСМП) в Сливен
- През 2009 и 2011 г. участва в медицински мисии в Афганистан
- През 2014 придобива специалност „Гръдна хирургия“
- 2015-2016 – Началник на медицинска служба към Служба за външна дейност на Европейския съюз в Мали
- 2014-2018 - Ръководител на отделението по хирургия на гърдата към Клиника по гръдна хирургия на ВМА. Консултант по обща и гръдна хирургия
- 2017-2021 - Главен хирург на роля 2B KFOR – Прищина, Агенцията на НАНО за подкрепа на обществени поръчки/Икарус
- 2021-2025 - Международен лекар и медицински съветник в EULEX Косово към Служба за външна дейност на Европейския съюз
- От март 2025 е консултант - гръден и общ хирург; Ръководител на частна хирургична практика; Научен директор на проекта Pleyadesmedical
Людмил Христов
