М ъртъвци телефонират от отвъдното, за да кажат нещо важно на близките си или да ги предупредят за предстояща опасност. „Фридрих, наблюдават те!", чува оперният певец Юргенсон гласа на мъртвата си майка върху запис, направен в гората. Шест месеца след като е починал бащата на актриса й се обажда, за да я уведоми къде е скрил завещанието.
отвъдно
Изобретяването на електричеството, а след това и създаването на неговата основа на различни предаващи и запомнящи устройства: телеграф, радиоприемници, компютри - не само е позволило на човечеството да се изкачи на ново ниво на развитие, но и изглежда е разрушило стената, отделяща света на живите от света на умрелите.
В легенди, които се срещат при много народи, жреците са успявали и без технически средства да поговорят с мъртвите. Но повечето от учените смятат такива легенди и митове за фантасмагории. Специалистите остават недоверчиви и към хората с неординарни, екстрасенски способности, които пресъздават „гласовете на умрелите", които звучали в главите им, като ги подозират, че са обикновени измамници. Това подозрително отношение започва да се променя в края на XIX век.
Морзова азбука
Още в далечната 1895 г. изобретателите на телеграфа Маркони и Едисон предсказват, че ще дойде време, когато човечеството ще може да встъпва в контакт с умрелите. Те даже намекват, че са създали такова устройство. За съжаление то не е открито в техните записки. Така или иначе в началото на XX век във вестниците започват да се появяват бележки, че има случаи, когато телеграфът работи сам и пуска сигнали с морзовата азбука за предстоящи бедствия. Широката аудитория не възприема тези новини на сериозно. Ето защо появилото се в средата на XX век твърдение, че с помощта на магнетофон може да се записват гласовете на мъртъвци, се превръща в сензация.
Идеята да запише гласовете на духове на лента принадлежи на Дрейтън Томас. Отначало той предположил, че апаратът е записал случайно части от радиопредавания, но когато прослушал лентата по-внимателно, Дрейтън разпознал гласа на отдавна починалия си баща.
Скороговорка
отвъдно
Това откритие обикновено се свързва обаче с името на оперния певец от Швеция Юргенсон. През 1959 г. артистът участвал в проект за запис върху касета на птичи песни. Насред трелите той чул мъжки глас. По време на записа Юргенсон бил съвсем сам. Поразен, той направил още няколко записа в гората. На един от тях чул гласа на мъртвата си майка, която го предупредила: „Фридрих, наблюдават те!".
Тайнствените звуци на касетата заинтересували певеца и той решил да се заеме с изучаването им. Проанализирал прослушаното и стигнал до извода, че гласовете говорят на различни езици, като често ги сменят в средата на фразата. Освен това те се променяли през цялото време - от равен говор до скороговорка, в която било възможно да се разграничат само отделни звуци.
Юргенсон продължил изследванията си и ги публикувал - в книгата „Гласовете на Вселената" през 1963 г. и в „Радиоконтакт с мъртвите" през 1967 г. Книгите предизвикали истинска сензация не само сред читателите, но и в научния свят.
Минали десет години и латвийският професор, ученик на Юргенсон, Константин Раудив, представил нови записи с мистични гласове. Много скептично настроени учени се опитали да опровергаят опитите му, които показвали, че на записите се чуват гласове, които говорели предимно на латински, немски и френски. Темите на разговорите също били доста странни: цветът на дрехите, домашните принадлежности. Ето защо повечето от учените били убедени, че гласовете, записани от Раудив, са случайно прихванати от радиото и телевизията. За разрешаването на съмненията им помогнал опит, проведен през март 1971 г.
Обикновено връзката е между хора, които са имали силна емоционална връзка - мъж и жена, деца и родители, близки приятели.
Инженерите поставили в студиото специална апаратура, за да осуетят всякакво случайно попадане на радиовълни по време на записа. В експеримента се използвали най-добрите образци от съществуващата тогава апаратура и най-висококачествена магнетофонна лента. Раудив използвал един апарат, в това време друг - съединен и синхронизиран с него, дублирал записа.
Настройки
За да се избегнат фалшификации, на Раудив не било разрешено да се занимава самостоятелно с настройките. Той можел единствено да дава команди в микрофона. Трети записващ апарат бил синхронизиран с магнетофона. Раудив записал всички звуци в студиото. Записът продължавал 18 минути и никой от присъстващите в студиото не чул нищо необичайно. Но когато проучили отново лентата, учените открили върху нея над сто гласа. Експертите били ошашавени, тъй като контролният записващ апарат не отчитал нищо. „Това е невъзможно от гледна точка на електрониката", признал английският инженер, който ръководел експеримента.
отвъдно
Анализът на гласовете позволил на учените да направят интересни изводи, които не само потвърждавали, че записите са реални, но и съдържали обяснение защо записите не се получават винаги. На лентата например нямало нищо, ако апаратурата работела в празна стая. Задължително било вътре в стаята да има хора. Това води до предположението, че са нещо като проводници, без да го осъзнават. Но независимо от сензационните резултати от записите с гласове на умрели хора, получени през 60-те години на предишното столетие, интересът към тях лека-полека замрял.
Стена
В края на 90-те години на миналия век във вестници в различни страни започват да се появяват публикации за телефонни обаждания от света на умрелите. Такива твърдения изглеждат странни и неподлежащи на обяснение, но за сметка на това пък стават все повече и повече. Може даже да се помисли, че увеличената интензивност на радиовълните е „изтънила" стената, разделяща света на живите и на умрелите. Повечето от разговорите произтичат между хора, които са имали тясна емоционална връзка: мъже и жени, родители и деца, братя и сестри, понякога и приятели. Такива контакти изследователите наричат „целеви". Като правило те са провокирани от желание на починалия да съобщи нещо на живите - да се прости с тях, да им отправи някакво предупреждение или да им каже нещо от особена важност. Например бащата на актрисата Ида Лупино, който починал в Лондон по време на Втората световна война, без да остави никакво завещание, позвънил на дъщеря си шест месеца след смъртта си, за да й съобщи последната си воля. Той я упътил към тайно място, където криел важни книжа.
Хора, които са получавали обаждания от оня свят, разказват, че гласовете на мъртвите звучат по същия начин, както са звучали и докато те са били живи. Освен това умрелите често използват галени имена и любими изрази и думи. Телефонът при това звъни както обикновено, но според някои хора все пак имало известна разлика. В много от случаите гласът на починалия се различавал трудно и в хода на разговора ставал все по-тих. Много рядко възниква обратна връзка: когато инициатор на позвъняването е живият. Човекът, който телефонира, даже и не подозира, че в момента на разговора неговият събеседник вече е бил мъртъв. Жена сънувала своя приятелка, с която не се били виждали от седем години. Сънят я обезпокоил: приятелката й лежала в локва кръв. Щом се събудила, жената решила да й се обади и тя отговорила на позвъняването. Казала й, че е била в болница, но сега всичко вече било наред. Обещала да се чуят отново. След като така и не дочакала телефонно обаждане от нея, жената поела отново инициативата. Така научила от роднини на приятелката си, че от шест месеца тя не е между живите.
Очи в очи
След телефона идва време на телевизорите и компютрите. Известните в света специалисти в областта на аудиоконтакта със света на умрелите Маги и Жул Харш-Фишбах от Люксембург през 1987 г. с помощта на специално оборудване получили отчетливо изображение на контактуващ с тях човек на телевизионния екран. След още година Маги получила уникални компютърни снимки и успяла да продължи контакта с умрелия си приятел.
Американски всекидневник описва следната случка: в продължение на седем месеца Фил Шравер, 56-годишен специалист по електроника от Оклахома, нееднократно общувал със скъпи покойници - жена му и дъщеря му, като се гледали, така да се каже, очи в очи. Предисторията: в продължение на две години той се опитвал безуспешно да изобрети принципно нова конструкция на телевизионна антена. През 1990 г. най-сетне успял. Но едва прикачил антената към телевизора, на екрана се появило размито изображение на момиче, което го заговорило. Изобретателят разпознал дъщеря си Карин, която загинала в катастрофа през 1986 г. След няколко дни Шравер решил да изпробва отново антената и на екрана отново се появил образ - на отдавна починалата му съпруга Алисия.
Докато записва Бетовен: Студент чува покойната си баба
Британският студент Майкъл Продикс пръв увековечава на магнитна лента глас на покойник.
През юни 1953 г. той включва касетофона си, за да запише Деветата симфония на Бетовен от Би Би Си. Прослушвайки записа, установява, че той съдържа три паузи, в които се вмества гласът на покойната му баба. "Майки, едно момиче те харесва, но ти не му обръщаш внимание. Все още ли не си разбрал, че е много свястно?" Внукът е потресен: преселилата се при Всевишния жена казва истината, но по какъв начин успява да прекъсне музиката и да се обади?
Две години по-късно американецът Джоел Кристофър проследява на магнетофона си откъси от радиопредаване, посветено на Първата световна война. В даден момент чува гласа на баща си, починал преди 7 месеца от инфаркт. "Джоли, крайно време е да се задомиш, искам внуци", казва таткото. Синът се втрещява, извърта записа още веднъж и в края му отново чува родителя: "Следя всичко, което правиш".
Предупреждение: Фридрих, жена ти кръшка с приятеля ти
отвъдно
През лятото на 1959 г. шведският орнитолог Фридрих Юргенсон запечатва на лента чуруликането на горски птици. Наред с трелите на пернатите той долавя мъжки глас, произнасящ фразата: "Иди в гората през нощта, тогава песните им са невероятни". Слисаният швед прави още няколко записа. Проследявайки един от тях, разпознава гласа на покойната си майка: "Фридрих, жена ти Грета кръшка с приятеля ти Йорн". На друг запис пък се чуват гласове на съвсем непознати хора.
Звуците от небитието силно заинтригуват орнитолога и той решава сериозно да се занимае с тях. Изследва ги и установява, че те говорят на различни езици. Събеседниците допускат доста грешки, често си служат с диалектни изрази, а темпото на речта им непрекъснато се променя. В резултат на къртовския си труд Юргенсон написва и издава през 1963 г. и 1967 г. две прелюбопитни книги - "Гласовете на Вселената" и "Контакти с мъртъвци". Произведенията му имат ефекта на атомна експлозия.
От кутията: Гангстер дава указания за семейни бижута
отвъдно
През 90-те години на XX в. се появяват първите съобщения за телефонни позвънявания от оня свят. Бащата на френската пианистка Жанет Дювалие, убит при престрелка между гангстери, звъни на дъщеря си три десетилетия след своята кончина. Съобщава й, че сестра му съхранява голяма кутия със семейни бижута и трябва да вземе своя дял от нея.
Възможно е и жив човек да се обади на мъртвец. Италианката Мелиса Скрофоло сънува приятелката си Джина, висяща на бесило. Събужда се и веднага звъни на дружката си. Джина я успокоява: "Оперираха ме от язва, няколко седмици бях в болница, но вече ме изписаха". След десетина дни Мелиса отново се обажда, за да се осведоми за състоянието й. Телефонната слушалка вдига братовчедка на Джина: "О, нима не знаете, тя почина преди година и половина".
Кристи Петрова
