О ткакто пое ЦСКА, старши треньорът Душан не спря да се оправдава след всеки провал. Той праща проблемите при футболистите, напрежението, липсата на време и дори шпиони в тила. Сигурно и в думите му има известна истина, но поне в последните два мача проблемите в играта на тима се дължаха в огромна степен именно на Душан Керкез. Босненецът като цяло не издържа на напрежението в ЦСКА и започна да се обърква във всички посоки. Особено видими са тактическите му грешки, които ликвидираха тотално силата на футболистите в последните два мача - домакинската загуба с 0:1 от ЦСКА 1948 и хикса със Славия 2:2. В тези столични дербита Душан Керкез използва схемата 4-3-3, а тройката в нападение беше Дейвид Сегер, Йоанис Питас и Леандро Годой. Така с един удар босненецът свали три звезди, за да ги превърне в посредствени футболисти. Давид Сегер, който принципно е вътрешен халф и именно там е силата му, играеше като подобие на дясно крило. Шведът беше безобразно слаб и в двата мача, а цифрите за представянето му срещу Славия (виж таблицата) са направо брутални. Той няма нито един удар, нито едно успешно центриране, нито един дрибъл, не е дал ключов пас и е загубил 6 от 6 дуела с играчи на съперника. В общи линии представянето му на терена е било кръгла нула. Това същото важи и за Йоанис Питас, който срещу ЦСКА 1948 и Славия игра като ляво крило. Кипърецът все пак е свършил малко повече работа - 1 точен удар, 1 успешен дрибъл, 4 спечелени дуела от 12..., но и той няма точно центриране, нито пък ключов пас. На всички е ясно, че Питас е силен в наказателното поле на съперника, където може да се разчита на головия му нюх и клиничния удар. По крилото кипърецът е тотална скръб, защото от една страна се губят най-добрите му качества, а от друга - той нито е бърз за крило, нито има опита да играе на фланга, скаран е с центрирането, дрибълът никога не му е бил силна страна.
Реално в атака единствено Леандро Годой е на позицията си в тактиката на Душан Керкез. Аржентинецът вкара във вратата на Славия, но като цяло и неговата сила се губи до голяма степен, защото играе между две "фалшиви крила", които не могат да го захранят с топки и повече пречат, отколкото помагат.
Истината е, че към днешна дата ЦСКА разполага с перфектни футболисти, които да играят в схема 3-5-2 и налаганата от Керкез - 3-4-3, буди съмнения в способностите на босненеца в глобален план. Тройката в защита, за споменатата схема 3-5-2, е същата - Лапеня, Теодор Иванов и Делова, ако клубът успее да го накара да играе за ЦСКА, ако това не стане - трябва друг централен защитник. Халф-беговете също са ясни - някой от Сейни Санянг, Брахими и Пастор, които са най-силни именно като такива. Вътрешни халфове има от всички разновидности - Ето'о, Жордао, Скаршем, Петко Панайотов и Давид Сегер. Последният играе трагично, откакто дойде в ЦСКА, именно защото го използват на позиции, които той не е силен. В атака двойката е ясна - Годой-Питас.
Съвсем отделен факт е, че "червените" въобще не са добре подготвени да играят с новата схема на Керкез. Те започват прилично и компактно мачовете, но много бързо започват да грешат и объркват, а от това страда най-вече защитата, която без проблеми се преодолява с някоя изритана топка. С други думи - ЦСКА на Керкез може да играе и по-добре, ако отборът отработи по-дълго време новата схема. Паузата в първенството дойде в отличен момент за отбора. Сега е моментът Душан да промени пагубното 3-4-3 на 3-5-2, за да се оттласне от дъното. Иначе виковете "Б група" от агитката на Славия по адрес на "червените" ще ехтят и на други стадиони.
Четете още анализи на страниците на вестник "Мач Телеграф"
