Във вторник се задава един от сблъсъците на годината за българския футбол – Левски - АЕК. Това е 13-я двубой в историята, в който наш тим е на прага на основната или както беше преди – груповата фаза на Шампионската лига. Точно в половината от досегашните 12 случая българският тим, който атакуваше лигата на богатите бе Левски. Това се случи през 1993, 2001, 2002, 2006, 2008 и 2009 година. От тях един беше успешен, а от останалите клубове на два пъти този Рубикон премина Лудогорец.
Нито „сините“ обаче, нито „орлите“ успяха да го направят с треньор от чужбина. Всички успехи дотук са на сметката на българи. Първият от тях бе Станимир Стоилов. Той през 2006-а начело на Левски яхна „летящите магарета“ от Киево и прескочи този толкова непосилен дотогава за всеки български клуб трап. „Сините“ биха с 2:0 на националния стадион и след 2:2 на „Марк Антонио Бентегоди“ във Верона, стигнаха до най-хубавата част от приказката. И за да е символиката пълна – в града на Ромео и Жулиета. А тази приказка се пишеше от предния сезон, в който „сините“ си постлаха за големия успех в ШЛ, стигайки до четвъртфинал за Купата на УЕФА. Иначе конкретно за плейофа тимът си заслужи да бъде поставен заради високия коефициент, който бе натрупал в предишните си евроучастия. Въпреки това му се падна силен отбор като Киево, а тогавашният изпълнителен директор Наско Сираков, каза, че този отбор е бил на предпоследно място в списъка с предпочитаните от него. А по-лошо щеше да бъде само срещу испанския Осасуна, който точно тогава бе завършил в Топ 4 на Испания.
До влизането в ШЛ и успеха над Киево, „сините“ направиха три неуспешни атаки да влязат в същинската фаза на най-комерсиалния турнир. В различни времена, дори различни епохи. А и различни етапи от развитието си като клуб. През 1993-а Шампионската лига бе още в прохождащ период и щастието да се докоснат до груповата й фаза имаха само 8 отбора. А това означаваше почти задължително жесток жребий в кръговете до нея. Тогава воден от Георги Василев, Левски изхвърли силен тим като Рейнджърс, като завинаги ще остане в историята невероятния гол на Николай Тодоров-Кайзера, който донесе заветното 2:1 в реванша. След това вече в плейофа преди влизането задачата да бъде спрян Вердер Бремен на Ото Рехагел бе почти невъзможна. Левски все пак се представи повече от достойни и стигна до 2:2, след като губеше с 0:2 в първия двубой на националния стадион. На реванша обаче с 10 души и след изгонването на Гошо Гинчев, „сините“ капитулираха след топовен шут на Марио Баслер и загубиха с 0:1.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
